Защо Франция не успява да овладее ситуацията? Защо не може да се измъкне от депресията и да влезе в ново, модерно русло? Всички анализи от години насам говорят само едно: страната е в икономически упадък.

Фактите са красноречиви сами по себе си: през последните десет години в промишлеността са закрити 750 000 работни места. През 2011 година външнотърговският дефицит е достигнал рекордните 70 милиарда евро.

Дяволски кръговрат

Франция все повече губи конкурентоспособността си - това е основната причина за дефицита и високата безработица. Същевременно слабата конкурентоспособност ограничава влиянието на страната в международен план и застрашава жизнения стандарт на французите.

Това е дяволски кръговрат, от който трудно може да се излезе. Френската индустрия е в клещите на германската експортна икономика от една страна, а от друга - в капана на бързоразвиващите се страни като Китай, Индия и Бразилия, които имат предимства пред френските конкуренти с ниските си трудови разходи. Затова и френските предприятия печелят все по-малко. За последните десет години печалбите им са се свили от 30 на 21 процента, докато в Германия са стабилни или дори се покачват.

Политически грешки и инерция

Френските стоки губят привлекателността си. И французите като германците произвеждат машини, съоръжения, автомобили, влакове и кораби. Само че френските предприятия твърде мудно реагират на търсенето от чужбина. От края на 90-те години Франция не може да се измъкне от този порочен кръг. Причините са в структурните проблеми на страната, високите данъци, раздутата администрация и политическите грешки на правителството, което непрекъсното сменя посоката. Всичко това пречи на Франция да се развие като силна икономика.

Предпоставка в тази насока биха били по-интензивните инвестиции в изследователската дейност. Френските фирми обаче използват едва 1,4 процента от брутния вътрешен продукт за нововъведения. Индустрията страда и от липсата на социално партньорство - между работодатели и работници има не доверие, а вражда. Диалог не съществува, те се оказват неспособни да търсят общи решения в кризисни моменти. Така в крайна сметка и едните, и другите губят. Което личи и в слабия стопански ръст и високата безработица.

От решаващо значение за повишаване на конкурентоспособността на индустрията е дали ще бъде осъществен предложеният от президента Франсоа Оланд "исторически компромис" между социалните партньори. Мислещите само в класови категории синдикати обаче не са готови на тази стъпка.

Държавата-закрилница

В съзнанието на повечето французи държавата все още минава за закрилник. Досега нито едно правителство, ляво или дясно, не се е осмелило да омаловажи нейната роля. Въпреки че слабостите са известни отдавна, нито едно правителство не посмя да каже на работниците, че ако временно се откажат от увеличения на заплатите, ще запазят работните си места.

Политиците от всички партии призовават към "икономически патриотизъм". Но липсващата смелост на същите тези политици застрашава съществуването на благоденстващата държава. У все повече французи се затвърждава убеждението, че от Париж ги управлява някаква политическа каста, която е далеч от икономическата и житейска реалност.

АГ, ЗЦ, М. Клесген, К. Цанев/ Редактор: Б. Рачева