Освен боричканията в съставеното по неволя от социалисти, консерватори и десни популисти правителство, отежняващо е също, че преговорите с кредиторите за доброволно намаляване на гръцкия дълг тъпчат на място.

Пападимос е от едва шест седмици начело на правителството, но времето вече не му достига. Причината е, че през месец март 2012 година Гърция трябва да изплати облигации в размер на общо 14 милиарда евро. Дотогава, според правителствените планове, трябва да бъдат приключени преговорите за доброволното частично опрощаване на дълговете на страната, както и за втория пакет спасителни мерки. Предпоставка за целта е обаче договорените с кредиторите структурни реформи да бъдат гласувани бързо. Точно това не се случва досега.

Повече време за Пападимос

Икономистът и журналист Панагиотис Бусбурелис е на мнение, че досегашната равносметка на трипартийната коалиция е разнопосочна. Той добавя обаче, че новият премиер чисто и просто се нуждае от повечко време:

"Преговорите за доброволна замяна на старите гръцки облигации с нови гръцки облигации с по-дълъг срок на падеж са на прав път", смята Бурбурелис. По-ниска лихвена ставка от 4 % за новите облигации би била напълно реалистична и би представлявала безспорен успех за Пападимос, ако действително успее да стигне до споразумение по въпроса. И гласуването на строго икономичния бюджет за 2012 г. също е било успех за преходния премиер. От друга страна обаче можело да се констатира, че важни реформи буксуват. Като например приватизацията на държавни имоти или съкращенията сред държавните служители.

Най-вече участващите в правителството, но дълбоко изпокарани социалисти биха искали да се предостави на Пападимос повече време. Работата е там, че тогава те самите биха разполагали с по-дълъг срок, за да стегнат редиците си и да номинират нов кандидат за мястото на Папандреу, който подаде оставка заради кризата.

След маратонско заседание на социалистите, финансовият министър и вицепремиер Евангелос Венизелос заяви в сряда, че заплануваните за 19 февруари предсрочни избори би трябвало да бъдат отложени за след Великден, който в Гърция идната година е на 15 април. Панагиотис Бурбурелис също мисли, че няма смисъл на всяка цена да се спази определената дата.

За разлика от социалиста Венизелос водещите според демоскопските анкети консерватори не съзират причина за отлагане датата на изборите, докато пък също участващите в тройната коалиция десни популисти заявяват, че предсрочните избори би следвало да се проведат или незабавно, или едва в края на годината.

Сред правителството не липсват и други спорни теми. Така например дяснопопулисткият министър на транспорта Макис Воридис поиска законите за реформите да бъдат обсъждани подробно вътрешнопартийно, преди кабинетът да се произнесе по тях. На което искане премиерът Пападимос хладно отвърна, че това изобщо не било необходимо, тъй като партиите и без това са представени в правителството.

Споровете ще продължат

И в бъдеще коалиционните караници са предварително програмирани. Но истинският враг на реформите в Гърция е извън политическите кръгове, каза в интервю за телевизия SKY професорът по икономика от университета в Солун Стелиос Катранидис:

"В тази страна има мощни партийни интереси нещата да бъдат оставени такива, каквито са, защото по принцип биха искали да се върне гръцката драхма", смята проф. Катранидис. Според него от подобно развитие полза биха имали съмнителни личности, дължащи на държавата огромни суми и вярващи очевидно, че връщането на драхмата би превърнало техните дългове в нищожни. Според професора гърците би следвало да направят всичко, за да гарантират оставането на страната им в еврозоната.

И преходният премиер Пападимос е обявил оставането на Гърция в еврозоната за приоритетна своя цел. В такъв случай обаче той би трябвало да действа по-енергично срещу противниците на реформите. В това число и в собствените редици.

Автор: Я. Пападимитриу, В. Шопов

Редактор: М. Илчева