Когато през 1957 г. руснаците изстрелват в космоса своя Спутник, американците са шокирани. Оттогава през десетина години един и същи призрак броди из Америка: през 50-те години тя губи надпреварата със Съветите, тръбят тогава злите езици; през 60-те на Америка й се случват войната във Виетнам, расовите вълнения и младежките бунтове; през 70-те идват петролният шок, изтеглянето от Виетнам, нахлуването в Афганистан, скандалът Уотъргейт и двуцифрената инфлация; а през 80-те Япония е на път да измести Съединените щати. Сега пък се твърди, че идат китайците, а след тях - и индийците.

Забравя се обаче нещо много важно: че доходът на глава от населението в САЩ е 10 пъти по-висок от този в Китай и 25 пъти над доходите в Индия. Пренебрегва се и нещо друго: вторачването в Америка измества фокуса от истинската драма, а именно - че ако вземем предвид дългосрочните показатели, с ужас ще установим, че истинският Губещ през последните години е Европа.

Фази на упадъка

За 40 години делът на Европа в световното промишлено производство е намалял с 10%, докато Америка е запазила своя. Ако Япония навремето участваше с 13% в световното производство, сега делът й е спаднал до 9 процента, а икономиката на страната е в стагнация вече 20 години. В същото време приносът на Китай за световното производство е едва 1/3 от този на Америка (по данни от 2011-та). Упадъкът на Европа личи и в данните за икономическия растеж, който през годините изглежда така: 3,13% през 70-те; 2,46% през 80-те; 2,14% през 90-те и едва 1,38 на сто през първото десетилетие на новия век.

Накратко: Америка премина през "Долината на сълзите". След като растящите разходи за труд в Китай вече не оправдават аутсорсинга, в момента страната отново е поела курс на реиндустриализация. След 2017 година разработването на приказните залежи от петрол и газ ще прибавят по 1% към икономическия ръст на САЩ.

Европа, събуди се!

Старият континент има най-развитата в света инфраструктура, най-добрата работна сила, завиден откривателски дух и талант да се справя с предизвикателствата. Европа обаче е уморена: населението й застарява, макар и не с темповете на Китай, където настъпва цяла армия от пенсионери.

В момента европейците са на успокоителни хапчета - с парите на ЕЦБ те поддържат закъсалите страни. Нека обаче си сложим ръка на сърцето и се запитаме: кой ли би се захванал с тежки и непопулярни реформи, след като може да разчита на този златен дъжд?

Твърденията, че Америка западала, са като мехлем за изстрадалата европейска душа. По-полезно обаче е да си припомним какво се случи с Япония - някогашното икономическо дете-чудо, чиито проблеми започнаха със "загубеното десетилетие" (90-те години). Много от недъзите на съвременния индустриален свят са "made in Japan". А някои от тях са и силно заразни. Проблемът на европейците с икономическия ръст например е много по-стар от сегашната криза. И докато Европа се прави, че не забелязва как бавно, но сигурно обеднява, тя все повече заприличва на онази прословута жаба, която не осъзнава, че завира, защото тенджерата, в която плува, е поставена на слаб огън.

АГ, ДЦ, Й. Йофе, Е. Лилов; Редактор: Д. Попова-Витцел