"Най-доброто тепърва предстои" - тези думи на Барак Обама, произнесени в нощта след изборната му победа, могат да бъдат причислени към класиката на политическия фолклор. Нито следа от песимизъм или отчаяние след едни много трудни 10 години за Америка. Точно обратното дори: преизбраният президент заложи на добрия стар оптимизъм и на онази увереност в бъдещето, която така липсва на другите западни демокрации в тези трудни времена, пише Клаус-Дитер Франкенбергер на страниците на "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг".

Американското надмощие

А не е като да си нямат проблеми американците: налице е остра политическа и обществена поляризация; държавните финанси са извън контрол, а всички опити за тяхната консолидация наподобяват лош театър; инфраструктурата и образователната система се нуждаят спешно от модернизация и подобрения. А в същото време азиатците, начело с Китай, идат със заявка за смяна на караула. На този фон е редно да се запитаме дали смиреният реализъм не е пò на място от този безпределен оптимизъм, който излъчва американският лидер? Може би.

А може би Обама не бърка, когато прогнозира, че и този път нищо няма да излезе от пророкуванията, че славата на Америка залязвала. Защото въпреки сериозните си проблеми в момента, САЩ разполагат със сила и мощ, които далеч надхвърлят потенциала на другите държави, включително на преките им конкуренти за лидерската роля в света. Американското надмощие започва във военната област и не свършва с онзи изключителен чар, който превръща страната в притегателен център за толкова много хора по света. Въпреки съкращенията на разходите за отбрана никой не може да отнеме военното превъзходство на САЩ. Икономиката се намира в подем, а за разлика от повечето западни демокрации Америка увеличава населението си и още в средата на този век ще настигне и задмине Европейския съюз.

Обичайният заподозрян

Кой още иска да играе в световната лига? Китай е обичайният заподозрян. От години насам икономиката на страната нараства по-бързо от американската. Според някои прогнози, тази тенденция щяла да продължи. Има обаче и друга теза, според която бъдещето на Китай не изглежда толкова розово, колкото си го представят нейните комунистически ръководители: китайската икономика постепенно ще забавя ход, а много скоро политиката за едно дете в семейство ще започне да дава своите отражения - китайското общество е сред най-бързо застаряващите в света. Прогнозите са, че до десетина-петнайсет години в Китай ще бъде достигната точката, от която нататък хората в трудоспособна възраст ще стават все по-малко от пенсионерите. Оттам нататък всичко е само въпрос на време - страната неминуемо ще започне да губи население.

В този смисъл Китай може да се размине с набелязаната цел и да застарее преди да забогатее. Китайското ръководство дори не е започнало да мисли за противодействие на това опасно демографско развититие - например за насърчаване на имиграцията. Но и без това е трудно да си представим как стотици хиляди млади хора по света чакат на опашка за китайска виза, за да получат правото да следват, работят или живеят в Китай, какъвто е случаят с Америка от десетилетия насам.

Не подценявайте Америка!

В момента Китай се въоръжава усилено - в името на заветната цел да стане велика сила във военно отношение. Твърде спорно е обаче дали по този начин Китай би могъл да застраши господстващото положение на Америка в света. Политическата система на страната е пропита от корупция, в нея моралът и съзидателната енергия не са на мода. Вярно е и това, че Америка трудно ще продължи да бъде онзи световен играч, който беше през втората половина на 20-ти век. Но всеки, който твърди, че времето на Америка постепенно изтича, е сляп за реалностите в съвременния ни свят. Сляп е и за мощта на една страна с огромен иновационен потенциал и с огромна сила за обновление. Не, времето на Америка не е свършило! Американската приказка продължава.

АГ, ФАЦ, КДФ, Е. Лилов; Редактор: Д. Попова-Витцел