Федералният канцлер Герхард Шрьодер е един от малкото държавни лидери, които решително застават на страната на Турция и одобряват започването на присъединителните преговори с Анкара.

”Ако Турция изпълни критериите на Европейския Съюз, през декември, Германия ще гласува за започване на преговорите за членство. И аз, и моят турски колега Реджеп Таийп Ердоган знаем, че все още става въпрос само за присъединителни преговори, а не за равноправно членство.”

На срещата на върха на Европейския Съюз през декември, на която трябва да бъде взето окончателното решение за започване на присъединителни преговори с Анкара, е необходимо одобрението на всички държавни лидери на страните-членки. Категорично за започване на преговори с Аннкара са освен федералното правителство също великобританското, шведското и италианското правителство. Категорично против е Австрия. В някои държави, като например в Полша, дебатите по този въпрос все още не са започнали. Във Франция тази дискусия е част от вътрешнополитическата борба за власт между президента Жак Ширак и неговия съперник министъра на финансите Никола Саркози.

Саркози беше инициатор на идеята за организиране на референдум във Франция по въпроса за турското членство в Европейския Съюз. Жак Ширак се видя принуден да одобри тази идея, без обаче да насрочи конкретна дата за провеждане на плебисцита. Френският представител в Европейския парламент Жак Тубо споделя, защо според него Турция не може да бъде равноправен член на Европейския Съюз:

”След 20 години Турция би имала 15 процента от гласовете в Съвета на Европа, Германия 14, а Франция само 12 процента. Турция би била държавата с най-голям брой население, съответно и държавата с най-голямо влияние в Европейския Съюз.”

Поддръжниците на идеята за започване на присъединителни преговори с Анкара аргументират с изключително важното стратегическо положение на турската държава. Герхард Шрьодер казва:

”Ако чрез присъединяването на Турция успеем да осъществим връзката между анти-екстремисткия ислям и европейските ценности, бихме могли да гарантираме по-голяма сигурност за Европа. Това е едно предимство, което не трябва да се подценява.”

Противниците на идеята за членство на Турция в голямата европейска общност напомнят, че Европейският Съюз не може да си позволи финансирането на държава като Турция, най-вече в аграрния сектор. Подчертава се и културното различие. Много от страните-членки се опасяват, че чрез едно евентуално членство на държава като Турция в Европейския Съюз не може да бъде гарантирана ролята му на сплотен политически съюз. Може би това е причината, поради която Великобритания и Швеция одобряват започването на присъединителните преговори с Турция. Тези две държави не са страстни привърженици на идеята за прекалено тясно политическо сътрудничество в Европейския Съюз.