Възможно е германските депутати да са вярвали, че германско-турските отношения ще се развиват винаги добре. И с някои малки изключения досега всичко е било по-скоро наред. Но случващото се след приемането на резолюцията за геноцида над арменците трябва да е ги отрезвило. Даже и най-големите скептици не са вярвали, че Ердоган ще стигне дотам да оспорва турския произход на германските депутати с турски корени и да иска кръвни проби от всички, гласували въпросната резолюция.

Дори да приемем, че зверствата в Турция от 1915 до 1923 година продължават да бъдат силно емоционална тема, поведението на Ердоган е най-малкото неприeмливо. От друга страна то не е изненада за всички, които са свикнали с подобни изявления на турския президент. Той просто си вярва, че има право да казва подобни неща. И всеки, който е против, трябва да си понесе последствията - от загубата на работното място до затвора. Ето че и Европа започва да усеща на какво са подложени от над 10 години критиците на Ердоган. Сега той посяга и на германските депутати с турски корени, но сметките му няма да излязат никога.

Изглежда, че реакционната външна политика на Турция ще доведе до допълнителни напрежения между двете страни. И турското правителство ще трябва да се запита как ще продължи в бъдеще да защитава позициите си по спорни въпроси, за които се нуждае от международно одобрение. Във всеки случай злостните тиради не са решението на проблема. По този начин никой няма да успее да принуди международната общност да следва неговия курс.

Срещу 38 милиона души

Тирадите на турския президент предизвикаха остри реакции не само в чужбина. Неговите изявления по отношение на жените в страната предизвикаха масово недоволство в страната. Защо му е на Ердоган да напада половината от турското население? На практика той обиди 38 милиона души (почти половината от населението на Турция са жени), обявявайки турските жени, които още не са станали майки, за "непълноценни". Още по-шокиращо е, че се намериха и туркини, които да му изръкопляскат на това изявление.

Ердоган смята, че всяка туркиня трябва да роди поне три деца. Неговото изявление обаче ще придаде ново измерение на дискусията за ролята на жената в обществото. За първи път женски сдружения организираха протестни демонстрации. Но това не е достатъчно. Този архаичен светоглед трябва да се промени и затова в управляващата партия имат нужда от подкрепата на жените. Управляващите непрекъснато повтарят, че са приели закони за засилване на правата на жените и за защитата им срещу насилието. Но реалността е друга. Изглежда невъзможно тези закони да бъдат изпълнени с живот, докато ден след ден държавното ръководство пропагандира напълно противоположен светоглед. Как може жените да бъдат смятани за равнопоставени в обществото, след като президентът продължава да оценява стойността им по тяхната раждаемост, тоест превръща едно чисто лично решение в държавен въпрос?