"Нямам доверие на тези хора", казва Рафаел Ернандес по адрес на Фидел Кастро и брат му Раул. Подобно на други кубинци, Ернандес бяга от родината си и живее в Маями от 1960 година, веднага след като Фидел Кастро и неговата Комунистическа партия идват на власт. Докато кара таксито си, Ернандес се опитва да сподави вълнението си:

"Ако питате мен: най добре за хората ще е, ако Кастро умре", така той отговаря на въпроса дали САЩ трябва да вдигнат ембаргото срещу Куба, наложено преди 50 години от американския президент Джон Ф. Кенеди. После таксиметровият шофьор добавя едно изречение, което обобщава цялата дискусия, подхваната последно от "Ню Йорк Таймс" за това дали не е време санкциите да бъдат прекратени: "Ако ги нямаше санкциите, хората щяха да имат всичко, от което се нуждаят, за да преживяват - достатъчно за ядене и пиене, но не и свобода."

"Няма причина САЩ да променят политиката си"

Професор Джейми Сачлики от Института за Куба и Кубинско-американски изследвания към университета в Маями поставя много високи изисквания пред евентуалното премахване на санкциите: първо кубинците трябвало да пуснат на свобода Алън Грос.

Американският сътрудник на една организация за развитие вече от пет години лежи в кубински затвор. "Освен това Куба трябва да отвори интернет-пространството, за да имат всички кубинци достъп до информация. Куба трябва да отвори и икономиката си, да допусне политически партии, които съблюдават човешките права и свободата на словото." Докато всичко това не се случи, според реномирания политолог от кубински произход, няма причина САЩ да променят политиката си.

Ариан Родригес, който работи като барман в Маями, разказва, че е избягал от родината си, след като усетил колко много американските санкции ограничават живота там: "Единствените, които страдат от санкциите, са кубинците. Санкциите съществуват вече години наред, но не доведоха до никаква промяна. За какво са тогава?", пита Ариан. И след 50 години, фамилията Кастро си остава непоклатимо във властта.

"Ако ги нямаше санкциите, кубинското правителство нямаше да има и извинения за тежкото състояние на страната", споделя той и добавя, че повечето млади кубинци мислят като него, докато по-възрастните били за запазване на санкциите.

"Аз съм американка"

Има и кубинци в изгнание, които не следят активно дискусията за санкциите. Камериерката Мими Франко например. Тя не знае и много за страната на своите деди: "Нямам представа какво става в Куба. Аз съм американка, тук съм родена, тук съм израснала."

Нейната колежка Мари Коста е от Мексико, но има връзка с кубинец, който от две години живее в САЩ. "Веднъж стъпили в САЩ, кубинците не искат и да чуят за Куба", смее се тя. От приятеля си тя е чувала за това, че в Куба са настъпили някои промени, че хората са получили правото на лична собственост, както и известни облекчения за пътувания в чужбина, "но хората не вярват на промените, не вярват на Фидел и Раул Кастро", казва Мари.

Ана Кинтана от консервативната американска неправителствена организация „Херитидж фаундейшън” напълно потвърждава това мнение. Според нея промените са само показни мерки, предприети под натиска на санкциите и на сложната икономическа ситуация в единствения останал съюзник на Куба - Венецуела, който субсидира островната държава с евтин петрол. Според Ана Кинтана политиката на САЩ спрямо Куба трябва да продължи да отговаря на мотото: "Свободна търговия - само със свободни хора."

Вдигнете ембаргото!

Според Джон Хемингуей, внук на известния писател Ърнест Хемингуей, тази позиция не е правилна. Та САЩ търгуват доста активно със страни като Китай и Саудитска Арабия, казва той. "След повече от 50 години е дошло време ембаргото да бъде вдигнато и да се приеме за нормално това, че двете държави управляват съдбините си по различен начин", категоричен е Джон. Според него американският президент Барак Обама трябва да се заеме с този въпрос, независимо от евентуалните съпротиви на Конгреса. Хемингуей се чувства свързан с Куба и я посещава редовно.

Също като 19-годишият Хавиер Гонзалес, който следва в Маями. Той разказва, че условията, в които живеят хората в Куба са крайно лоши. Не достига жилищна площ, липсват основни хранителни продукти, питейната вода е замърсена , да не говорим пък за наличието на някакви съвременни комуникации. "Кубинците много се чудят като видят мобилния ми телефон", разказва Хавиер. Той, за разлика от своите връстници с кубински корени, все още се чувства като "кубинец в Америка". Младежът иска санкциите да бъдат премахнати, дори и да е "трудно да се разбереш с братята Кастро".