По-консервативните хора ще се шокират от този въпрос, но той стои и няма как да си заровим главата в пясъка: достатъчно напредничаво ли е днешното общество, за да разчупи мъжко-женското полово статукво? Австралия дава положителен отговор. Току-що там приеха закон, който допуска и пол „неопределен” в австралийските лични карти. Вече не се налага новородените хермафродити да бъдат подлагани на операция, за да им се "вмени" мъжки или женски пол. В графата „полово неопределен” попадат двуполовите хора, както и транссексуалните - след съответна медицинска експертиза.

Варварство?

В Австралия смятат, че легализирането на третия пол е необходима стъпка към свободата и сигурността на хората, родени с неопределен пол. Сигурно ще се запитате: за каква свобода и за каква сигурност става дума? В австралийската дискусия съвсем основателно беше изтъкнат следният пример: хора, които биват задържани на летището при пътувания в чужбина, просто защото данните в паспорта им не отговарят на начина, по който те действително изглеждат. За двуполовите и транссексуалните хора такава репресия е крайно неприятна, разбира се.

Интерсексуалността вече столетия наред затруднява лекарите. При това тя се проявява в различни форми. Някои новородени идват на бял свят с малформация на тестикулите, на яйчниците или на външните полови белези. Така например момиченца се раждат с уголемен, пенисовиден клитор, макар че останалата част от половата им система е женска. В други случаи деца с генетично ясно дефиниран мъжки пол просто не произвеждат мъжки хормони, поради което изглеждат женствени.

Още преди 10 години екип от германски специалисти по педиатрия, ендокринология и хирургия създаде специална медицинска мрежа, която работи по проблема. Но работата на тази мрежа предизвиква остра реакция сред членовете на организацията "Междинен пол". Тези активисти обвиняват лекарите, че с операциите за определяне на пола всъщност извършват насилие и посегателство върху човешките права.

За най-голямо престъпление срещу хермафродитите "Междинен пол" смятат премахването на част от половите органи, което де факто е еднолично решение за пола на новороденото. Според тях това "варварство" не отстъпва по безсмисленост и жестокост на обрязването на жените в някои африкански страни. В стремежа си чрез скалпела да превърнат хермафродита в „нормален” член на обществото, лекарите премахвали здрави полови органи, които уж били застрашени от злокачествени образувания - такава е позицията на "Междинен пол". И още: това традиционно "лечение" нанася на оперираните трайни психически и физически вреди, които остават за цял живот.

На кого да вярваме?

Но нека чуем и лекарите-привърженици на скалпела. Как отговарят те на тези тежки обвинения? Германският педиатър Олаф Хиорт припомня, че през последните 15 години методите на лечение на това "разстройство" са се променили коренно. В днешно време операциите са много по-фини и не се свеждат просто до грубото изрязване на органи, работи се най-вече с модерни хормонални терапии. Да не говорим, че семейството на засегнатото дете вече задължително участва при вземането на решение за вида терапия.

На кого да вярваме - на лекарите или на активистите? Факт е, че в отделни случаи право имат едните, в други - другите. Знае се, например, че много хермафродити, претърпели интервенция за премахване на единия пол, после цял живот се чувстват като лицемери спрямо обществото, тъй като себеусещането им не отговаря на избрания от лекарите пол. И обратно: мнозина интерсексуални тъкмо поради липсата на ясно определен пол се чувстват ужасно потиснати и направо излишни. Така че истината, подобно на двуполовите хора, има поне две измерения. Важното е обаче, че по въпроса се мисли и говори, а това определено е крачка напред.