За България това е двойно събитие: първо - защото българските съдилища избягват присъдите за реч на омразата; и второ - защото не всеки ден се случва да осъдят втория човек в държавата. Но реакцията на властите се размина с очакванията: официален коментар нямаше, Симеонов продължава да е вицепремиер, а протестите на 11 ромски организации срещу този факт все едно не са се състояли. Самият Симеонов се задоволи със съобщението, че ще обжалва присъдата.

Да припомним: Валери Симеонов беше осъден за реч, произнесена в българския парламент на 17 декември 2014 година. Тогава той нарече ромите "нагли, самонадеяни и озверели човекоподобни” и допълни, че ромските жени имали "инстинкт на улични кучки”.

Тези думи бяха определени от съда като "тормоз” и дефинирани като нарушение на Закона за защита от дискриминация. Според съда те водят до "създаване на враждебна, принизяваща, унизителна и обидна среда, и всеки с ромска етническа принадлежност може да бъде засегнат от тях”.

Делото беше заведено от двама журналисти от ромски произход – Кремена Будинова и Огнян Исаев. Тъй като двамата не бяха поискали обезщетение, вицепремиерът Симеонов беше осъден да преустанови нарушението и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения.

"Расистки наративи от най-долна проба"

За Маргарита Илиева, която е адвокатка на двамата журналисти и същевременно ръководи правната програма на Българския Хелзинкски комитет, присъдата на първо място е успех за самия съд. Според нея съдът е показал своята независимост въпреки факта, че е принуден да функционира в политическа среда, "доминирана от расистки наративи от най-долна проба”. В комюнике по повод присъдата Илиева напомни, че осъденият е не само вицепремиер, но и оглавява формация, която "предизвиква демократичния правов ред”, но въпреки това е "легитимирана като част от правителството”.

Валери Симеонов, който оглавява една от трите националистически партии, съставляващи коалицията на крайната десница, е известен с най-малко три скандални прояви срещу ромското и турското малцинства. През 2014 година неговата партия се яви на избори с обещанието да вкара ромите в опасани с огради гета, в които да пуска туристи срещу входна такса. Малко по-късно той направи изказването в парламента, за което сега е осъден. През тази година пък той участваше и в чисто физически сблъсък с една мюсюлманка, която пътуваше от Турция за България, за да гласува на парламентарните избори. Въпреки тези прояви организацията на Симеонов стана коалиционен партньор на Бойко Борисов в третото му правителство. Картината е допълнена и от факта, че в кабинета Симеонов отговаря именно за етническите и интеграционни политики – факт, който предизвика възмущението на 15 000 души, подписали през май 2017 година искането за незабавното му отзоваване. Но и тогава не последва никаква реакция от властите.

"Не искаме расисти в правителството"

Сега 11 ромски организации, обединени в асоциация Интегро, заедно с платформата за човешки права "Маргиналия” и Инициативата за равни възможности, която предоставя правна защита на ромската общност, отново настояват за същото: в правителството да няма расисти. "Вече пет месеца пренебрегват нашето възмущение” - казва една от инициаторките на протеста Даниела Михайлова. Тя е организирала отпечатването на хиляди тениски с надпис "Не искам расисти в правителството. Махнете Валери!” - и призовава хората да се снимат с такива фланелки в социалните мрежи. За 16 ноември е насрочен и протестен митинг пред сградата на Министерския съвет.

Ромското малцинство в България официално наброява 321 000 души (4,85 % от населението), но се смята, че неофициално ромите са поне два пъти повече. Според социологическите изследвания на Институт "Отворено общество” 92% от българите са чували думи, изразяващи омраза по адрес на ромите. Над две трети от анкетираните твърдят, че чуват такива думи често или много често. Една трета от хората пък не знаят, че проповядването или подбуждането към расова дискриминация е престъпление.

По темата вижте и следния видеокоментар: