Обичайно се смята, че студентите идват да следват в чужбина предимно, за да използват обучението си като трамплин за трайното оставане. Проучване, осъществено в пет държави от Европейския съюз, обаче показва, че намеренията на младите хора съвсем не са толкова еднообразни. Повечето искат да работят година-две в страната, в която са завършили, в името на професионалното си развитие, след което предвиждат да се върнат по родните си места.

Някои държат да останат, други ги влече към дома

Българката Кристина Фазлийска, която следва социология и икономика в Берлин, казва, че за някаква обща тенденция е трудно да се говори. Както сочат нейните наблюдения - мнозина искат след завършването си да останат да работят в чужбина, но има и много други, които просто искат да се върнат. "Познатите ми казват - не искам да се чувствам чужденец, искам да завърша, да се квалифицирам и да се прибера", заявява Кристина.

Принципно интересът към оставането никак не е малък - две трети от анкетираните биха искали да го направят, но тези, които действително го правят, са доста по-малко: в Германия остават само една четвърт от завършилите чужденци. И то като се има предвид, че правните рамкови условия се определят като много добри или поне приемливи, а и повечето от чуждестранните студенти са на мнението, че имат шансове да се реализират на германския трудов пазар.

Много от чужденците в германските университети са добре дошли и добре приети, същевременно сред изследваните пет държави именно Германия се оказва тази, в която анектираните се чувстват особено дискриминирани като чужденци в ежедневието. Което нерядко е основна причина да искат да напуснат страната.

Властите в Германия не правят достатъчно

Голяма пречка е и трудният достъп до получаването на правна информация за получаването на разрешително за престой или за работа, почти половината учещи в Германия студенти от трети страни се чувстват недостатъчно информирани. Третата пречка е езикът, който над една трета от запитаните признават, че не владеят. Както става ясно от проучването - само 12 процента заявяват, че нямат проблеми с немския език. И макар много от програмите да са на английски, все пак в края на обучението неизбежно възниква въпросът "Как ще се пласирам на трудовия пазар, като не знам езика?"

Според авторите на проучването университетите и властите в Германия би трябвало да положат по-големи усилия да информират и да съветват чуждестранните студенти. Желателно би било в университетите да бъдат отворени бюра за връзка както със Службата по труда, така и с Агенцията по заетостта, препоръчва Гунила Финке от Съвета на германските фондации за интеграция и миграция - възложител на изследването.

Има обаче един проблем, който никога няма да намери решение, казва българската студентка Кристина Фазлийска:"Това е принудата да избереш. Чувствам се така, като че ли целият свят е отворен за мен и възможностите са безкрайно много. Но няма как да знаеш предварително кой е верният ход".

Автор: АГ, ДР, ЮК, Б. Михайлова, Редактор: Б. Емануилов