Анализ на Татяна Ваксберг:

Провокациите са явление, което също трябва да се съобразява с определени граници, особено ако става дума за сферата на журналистиката. Кадрите на пламтящата пред президентството жена, например, би следвало да са в рубриката „забранено за публикация“, а не в рубриката „информирам, провокирайки публиката“.

Правилата

Етичният кодекс на българските медии съдържа отделна глава, наречена „Самоубийства“. В нея пише как следва да се отразяват те: „при съобщаване за самоубийства ще избягваме да огласяваме подробности за начина, по който са извършени, за да ограничим риска от подражание“. Същественото в този текст е в думите „за да“. Те показват, че има достатъчно яснота по въпроса какви са рисковете от едно подробно информиране: да създадеш последователи. Казано направо: ако покажеш човек, който се е самозапалил, не е изключено да доведеш дотам, че да се запали и друг.

В журналистиката може и да е пълно с нечистоплътни истории, евтини сензации и измами, но това с отразяването на зрелищни самоубийства е от съвсем друг порядък, защото поставя на карта самия човешки живот. Да търсиш просто сензация е недопустимо най-малкото заради това, че рискуваш да нараниш достойнството, личното пространство, доброто име или добрия тон. Но когато показваш зрелищно самоубийство, към всичко това се добавя и хипотезата, че рискуваш да насърчиш нова зрелищна смърт.

Колко са?

Самозапалванията в България са повече, отколкото чуваме в публичните коментари, казва за Дойче Веле доцент Алексей Пампоров от Института за изследване на обществата и знанието към БАН. Става дума за общо 17 души, отнели живота си чрез публично замозапалване в периода декември 2011 - юли 2013 година. Социологът е почерпил тази информация от медиите, което означава, че действителният брой на самозапалванията може да е дори още по-голям.

Данните за България едва ли могат да стреснат световното обществено мнение, което борави със стотици и хиляди самозапалвания в страни като Афганистан, например, където миналата година са регистрирани 707 случая, а са подадени сигнали за общо 4 136 случая. Но за европейска държава, пък била тя и най-бедната в ЕС, концентрацията на 17 самозапалвания в по-малко от две години е почти невъзможен за комуникиране факт.

Периодът, за който се отнасят данните, е изключително кратък, предупреди по Нова телевизия д-р Николай Михайлов. Експертът определи случаите като „серия“ и изтъкна отговорността на журналистите. Алексей Пампоров припомня на свой ред, че подобни случаи е имало и преди, но „никой не им обръща внимание, докато не се самозапалва Пламен от Варна“. Пампоров си спомня и първите изказвания на „държавни психиатри“, които твърдят, че „самозапалването не е характерно за България“. „Може и да не е било, но социалната тенденция вече е факт“, добавя Пампоров. Самият той обяснява ръста на самозапалванията с бедността и отчаянието, което тя поражда. Според д-р Михайлов обаче, ние „не можем да съобщим достоверно мотива, защото той е по дефиниция трудно проницаем“. Това, което можем да направим, е да чуем онези, които говорят за механизми на превенцията.

Опасни послания

Отразяването на самоубийствата е тема и за Световната здравна организация, която ежегодно обръща внимание на ролята на медиите за насърчаването им. Казано накратко, рискът от подробния репортаж е следният: може да изпрати посланието, че самозапалването хем ще ти разреши проблема, хем ще те героизира по телевизията.

Западната култура обръща внимание на медийната роля в насърчаването на зрелищното самозапалване още през 60-те години на миналия век, когато с притеснителна плътност се отразява самозапалване на будистки монаси. Както пише преподавателят по социология в Оксфорд Майкъл Бигс, оттогава датира и възприемането на тези самоубийства като акт на политически протест, а не като акт, провокиран от психично заболяване. Малко по-късно психолозите започват да обръщат внимание на един друг аспект на този феномен: независимо от какво са мотивирани, актовете на зрелищно самозапалване са привлекателни за подражание. Дори и без да е налице задължително психично заболяване у съответния последовател. На тези твърдения стъпва и ООН, когато в своя документ за превенция на самоубийствата въвежда препоръки за внимателно отразяване на самозапалванията.