Не, в обозримо бъдеще Русия няма да върне Крим на Украйна. Но натискът върху Кремъл трябва да се запази. Той върши важна работа: предпазва Украйна и други потенциални жертви от бъдещи руски агресии.
Плакат в Москва от 2014 година: Крим в цветовете на руския флагСнимка: Reuters
Реклама
Полуостров Крим е анексиран от Русия – и срещата на тъй наречената „Кримска платформа“ не променя с нищо този факт. В обозримо бъдеще не се очертава реалистичен сценарий, в чиито рамки кремълското ръководство би склонило да върне тази територия на Украйна.
Дори да си представим, че някой ден в Русия властта могат да вземат демократи, по този въпрос те изобщо няма да разполагат със сериозни степени на свобода. Просто защото за последните трийсет години след разпадането на Съветския съюз руското население не е посрещало нито едно друго решение с такова одобрение и подкрепа, каквото даде на анексията на Крим. И всеки руски държавен глава, който би изпълнил задължението си пред международното право и би върнал Крим на Украйна, би извършил с това действие начаса политическо самоубийство.
Въпреки това срещата в Киев има значение. Участието на толкова много лидери показва, че въпреки големите си усилия Москва тъй и не успява да убеди международната общност да приеме поне мълчаливо грабежа на украинска територия. В съответствие с този факт Кремъл реагира гневно на срещата. Вярно, че единственият резултат от тази среща си остава заключителната декларация – която все пак е формулирана доста силно. Под черта: този натиск върху режима в Москва трябва да се запази. Той върши важна работа: предпазва Украйна и други потенциални жертви от бъдещи руски агресии.
Райнхард Везер, "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг"
Frankfurter Allgemeine Zeitung
www.faz.net
Всички права запазени
Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main
***
Разгледайте и тази фотогалерия от архива ни:
Конфликтът между Русия и Украйна: тази война продължава вече седем години
На границата с Украйна се наблюдава най-голямото струпване на руска военна сила от 2014 насам, обявиха САЩ. От началото на конфликта през 2014 до днес в района са загинали 13 000 души. Много от тях са били мирни жители.
Снимка: Serhoy Takhmazov/Reuters
Русия тества оръжейните системи
Засега артилерийският огън от двете страни на руско-украинската граница е само пробен - войските проверяват боеготовността на оръжейните си системи. На снимката: руска самоходна гаубица изстрелва залп.
Западът декларира своята солидарност с Киев. В първия си телефонен разговор със своя украински колега американският президент Джо Байдън повтори пред Володимир Зеленски "непоклатимата подкрепа на Съединените щати за суверенитета и териториалната цялост на Украйна в контекста на продължаващата агресия на Русия в Донбас и Крим". Представители на НАТО и ЕС направиха подобни изявления.
Снимка: STR/AFP
Прехвърляне на войски към Донбас
От началото на март Русия засилва военното си присъствие по границата с Украйна. Москва твърди, че така реагира на провокациите на Киев, целящи ескалация на конфликта в Донбас. Наблюдатели от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) обаче не са регистрирали никакви провокации.
САЩ, НАТО и ЕС обещаха подкрепа на Украйна за защита на нейната териториална цялост. На 9 април Анкара съобщи, че още в края на март два американски бойни кораба са преминали през Босфора на път за Черно море. На снимката: американският миноносец USS Thomas Hudner (DDG-116) пресича Босфора на 20 март 2021.
Снимка: Murad Sezer/REUTERS
Тази война продължава вече 7 години
Конфликтът в Източна Украйна избухна в началото на 2014 година, когато проруските сепаратисти поеха контрола над части от Донецка и Луганска област на Украйна. Според властите в Киев и техните западни съюзници, Кремъл помага на сепаратистите с незаконни доставки на оръжие и с наемници. Двете страни в конфликта многократно са договаряли примирие, което обаче постоянно се нарушава.
Снимка: DW/K. Logan
Бомбардировки и разрушения
Мъж стои сред развалините на рухналата му къща на територията на самопровъзгласилата се т.нар. Донецка народна република (ДНР), разрушена по време на боевете между сепаратистите и украинската армия. В тях участват войници, наемници, сепаратисти, паравоенни части, а цивилното население страда редовно. По данни на ООН, до началото на 2019 година в Донбас са убити около 3300 мирни жители.
Снимка: Alexander Ermochenko/Reuters
Сражения и убити въпреки примирието
Общо над 13 000 души са загинали в конфликта в Донбас от началото на 2014 година. Според ОССЕ, действащото от юли 2020 година примирие е било относително стабилно. Напоследък обаче обстрелът зачестява. През последните дни на територията на т.нар. ДНР са убити най-малко петима украински войници и едно петгодишно момче.
Снимка: Serhiy Takhmazov/Reuters
Украйна - родина и на много руснаци
Според международното право, контролираната от сепаратистите част от Донбас е украинска територия, където обаче живеят и около 400 000 души с руско гражданство. Говорител на американския президент междувременно потвърди, че в момента на границата с Украйна се наблюдава най-голямото струпване на руска военна сила от 2014 насам.
