1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

"Не се ли гордееш, че си грък?"

Янис Пападимитриу
27 март 2021

Модерна Гърция навърши 200 години - повод за празник, но и за размисъл. Както и за очертаване на нови цели.

Снимка: Alkis KonstantinidisREUTERS

"Нима не се гордееш, че си грък?", ме питат често, особено когато журналистическите ми публикации са критични спрямо Гърция. Отговорът на този въпрос не е лесен. По принцип аз се гордея единствено с онова, което съм постигнал лично. Например с една или друга публикация. Или пък с дипломата от Юридическия факултет, която успях да взема въпреки неубедителното си представяне през първите семестри. Но каква ми е заслугата за това, че съм грък? Никаква. Нима трябва да се гордея с това?

Въпреки това националният празник на Гърция ме изпълва с гордост.

Гърция празнува 200 години независимост, извоювана след военната победа над могъщата тогава Османска империя. Според историческите източници, борбата за свобода избухнала на 25-и март 1821-а година. Да, бунтовниците били храбри, но в същото време нямали подходящо въоръжение и непрекъснато враждували помежду си. При това положение те не биха били в състояние да постигнат победа без дипломатическата, а в определени ситуации и чисто военната помощ на Франция, Англия и Русия.

Без излишна национална романтика

За последното в Гърция дълго време не се говореше. Много по-привлекателен изглежадше изконният мит за храбрите бунтовници, които се хвърлили напред и с благословията на Православната църква обърнали в бягство окупаторите. Следващата им стъпка щяла да бъде така наречената "Мегали идея" - великата идея да се възстанови териториалната цялост на някогашната Византия. Или поне столицата Константинопол/Истанбул отново да бъде присъединена към модерната гръцка държава.

Очевидно миналото е в състояние силно да въодушевява хората, особено когато настоящето не им предлага много. Току-що сдобили се със свобода, гърците започват да се надяват на нова Византия. Малко по-късно и българите се вдигат на борба за Велика България, през 90-те години на 20-и век пък на Балканите съществува проектът Велика Сърбия. А някои турци и до днес бленуват за възраждането на Османската империя.

Нека бъдем честни: в Европа изобщо няма достатъчно място за толкова много велики държави. И нека не забравяме колко е важно да гледаме критично към собствената си история. Аз сигурно принадлежа към първото поколение гръцки ученици, които в часовете по история относително свободно обсъждаха грешките, илюзиите, но и зверствата, извършени в борбата срещу турците. Например в битката за Триполица от септември 1821-а година, когато бунтовниците след дълга обсада превземат града и избиват цялото турско население, включително жените и децата. Гръцките учебници по история дълго време премълчаваха този факт.

Поражения и болезнени решения

Гърците плащат висока цена за опитите си да осъществят своята "Мегали идея". През 1897-а те нападат Османската империя, но претърпяват военно поражение, поради което трябва да плащат високи репарации. След това пък - войната от 1919-1922, която от гръцка гледна точка тръгва стремително, но завършва с тежко поражение и с прокуждането на цялото гръцко население от големия пристанищен град Смирна/Измир.

С Договора от Лозана през 1923-а година историята, надявам се, произнесе окончателната си присъда. Всички засегнати страни трябваше да приемат болезнени решения: в рамките на тъй наречената "размяна на население" милиони гърци и турци бяха принудени да напуснат домовете си. А след три хилядолетия елинско присъствие в Мала Азия, гърците трябваше да си тръгнат. Турците пък трябваше да се откажат от амбициите си в Егейско море.

Вечната борба срещу феодализма

Много гърци смятат въстанието от 1821-а за нещо като социална революция. Тъй като не на последно място става дума за лечение на язвите, отворени от така наречения "болник от Босфора", които в крайна сметка водят и до неговата гибел: авторитарни структури, произвол срещу инакомислещите, феодализъм, сливане на държава и религия. Близо 400-те години османско господство лишиха гърците от участие в европейското Просвещение и забавиха възникването на буржоазия, на градска средна класа. Че дори го направиха невъзможно.

Янис Пападимитриу

Днес Гърция сякаш е свързана със западния свят по-здраво откогато и да било. Но битката за една модерна държава със самоуверени граждани и силни институции изобщо още не е спечелена. Политиката и икономиката в Гърция все още са парализирани от старите феодални структури. Влиятелните фамилии и политическите династии все още колят и бесят. Имаме още много работа, ние, гърците. Колкото лично до мен, на националния празник и аз помахах с гръцко байраче и си помечтах. Не, не за Истанбул като нова гръцка столица, а за една просветена република, която предлага на гражданите си повече, отколкото изисква от тях. За една държава, в която личните постижения се ценят повече от произхода. За едно общо европейско бъдеще, чиито ковачи сме ние самите. Ето, това наричам аз "Мегали идея", която може да ни изпълни с гордост.

 

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ