1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Не си прави кумир!

АГ, ЦДФ, АФП, С. Гяуров; Редактор: Е. Лилов23 декември 2011

За или против изобразяването на Бог върху икони, рисунки или където и да било? Дебатът е стар колкото света. В исляма дори съществува забрана за изографисването на пророка Мохамед, макар Коранът да не изисква това.

Пророкът Мохамед в изображение от 17 векСнимка: wikipedia.org

Спомняте ли си петицията на 90 000 мюсюлмани, живеещи в Англия, които поискаха рисунка на пророка Мохамед да бъде свалена от Уикипедия? Аргументите на вносителите - в исляма нямало място за изображения както на пророка, така и на отделния човек.

Интересното е, че в случая не ставаше дума за някаква провокационна рисунка на съвременен карикатурист, а за късносредновековна миниатюра от една ислямска книга от днешен Афганистан. С аргумента за произхода на рисунката управителите на Уикипедия обосноваха решението си да не я махат. Често обаче цитираната забрана на изображенията в исляма, както показва и този случай, далеч не е така еднозначна, както изглежда. Още повече, че Коранът не казва нищо по въпроса.

Протест срещу карикатурите на пророка в датски вестникСнимка: AP

Не имитирай Бога!

Най-старите известни възражения срещу изображенията са от сборник с религиозни текстове от 7 век. В тях се води полемика срещу изобразяването на Бог, на хора и на животни. Зад това се крие, разбира се, традицията на Стария завет. "Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата и под земята", пише там.

В библейския контекст е ясно накъде бие забраната - на първо място срещу боготворенето на култови изображения, приравняващи единствения Бог до многото богове на политеистичната религия. Причината за разширяването на забраната и с хората и животните има друг контекст: в известен смисъл художникът имитира Бога, единствения създател на хората и животните, а това е немислимо в монотеистичните религии.

Само дето забраната не винаги се е спазвала стриктно - и юдеи, и християни, и мюсюлмани са преминавали през фази както на иконоборство, така и на иконопочитание. Най-показателен е конфликтът от 8 век във Византия по времето на император Лъв ІІІ, който налага тотална забрана върху изображенията. Синът му Константин V дори започва да преследва иконолатрията и докарва империята до ръба на гражданска война. След над 100-годишна борба между двете течения, накрая окончателно се налагат привържениците на иконите.

Иконостас в египетска коптска църкваСнимка: AP

Въпрос на интерпретация

Представители на двете течения има и в исляма. В днешна Йордания насред пустинята се намира дворецът Касър Амра, издигнат през 8 век от владетел от династията на Омаядите. Стените му са богато изографисани във византийски стил, а темите - най-разнообразни: лов, бит, занаяти и като връх на всичко - две голи момичета. Явно владетелите от първата ислямска династия не са имали никакви проблеми с изобразяването на човека, още повече гол.

Специално шиитският ислям е по-малко чувствителен по въпроса за забраната на изображенията, отколкото при сунитското мнозинство. От стара Персия, както и от по-добрите времена при монголците, са запазени много книжни илюстрации, които показват дори Мохамед и други пророци. Така че забраната е била и си остава въпрос на интерпретация.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ