Спомняте ли си петицията на 90 000 мюсюлмани, живеещи в Англия, които поискаха рисунка на пророка Мохамед да бъде свалена от Уикипедия? Аргументите на вносителите - в исляма нямало място за изображения както на пророка, така и на отделния човек.

Интересното е, че в случая не ставаше дума за някаква провокационна рисунка на съвременен карикатурист, а за късносредновековна миниатюра от една ислямска книга от днешен Афганистан. С аргумента за произхода на рисунката управителите на Уикипедия обосноваха решението си да не я махат. Често обаче цитираната забрана на изображенията в исляма, както показва и този случай, далеч не е така еднозначна, както изглежда. Още повече, че Коранът не казва нищо по въпроса.

Не имитирай Бога!

Най-старите известни възражения срещу изображенията са от сборник с религиозни текстове от 7 век. В тях се води полемика срещу изобразяването на Бог, на хора и на животни. Зад това се крие, разбира се, традицията на Стария завет. "Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата и под земята", пише там.

В библейския контекст е ясно накъде бие забраната - на първо място срещу боготворенето на култови изображения, приравняващи единствения Бог до многото богове на политеистичната религия. Причината за разширяването на забраната и с хората и животните има друг контекст: в известен смисъл художникът имитира Бога, единствения създател на хората и животните, а това е немислимо в монотеистичните религии.

Само дето забраната не винаги се е спазвала стриктно - и юдеи, и християни, и мюсюлмани са преминавали през фази както на иконоборство, така и на иконопочитание. Най-показателен е конфликтът от 8 век във Византия по времето на император Лъв ІІІ, който налага тотална забрана върху изображенията. Синът му Константин V дори започва да преследва иконолатрията и докарва империята до ръба на гражданска война. След над 100-годишна борба между двете течения, накрая окончателно се налагат привържениците на иконите.

Въпрос на интерпретация

Представители на двете течения има и в исляма. В днешна Йордания насред пустинята се намира дворецът Касър Амра, издигнат през 8 век от владетел от династията на Омаядите. Стените му са богато изографисани във византийски стил, а темите - най-разнообразни: лов, бит, занаяти и като връх на всичко - две голи момичета. Явно владетелите от първата ислямска династия не са имали никакви проблеми с изобразяването на човека, още повече гол.

Специално шиитският ислям е по-малко чувствителен по въпроса за забраната на изображенията, отколкото при сунитското мнозинство. От стара Персия, както и от по-добрите времена при монголците, са запазени много книжни илюстрации, които показват дори Мохамед и други пророци. Така че забраната е била и си остава въпрос на интерпретация.