Раиф Бадауи заслужава тази награда. Защото 31-годишният блогър от Саудитска Арабия изцяло се вписва в представата на Европейския парламент за увековечаване на паметта на легендарния руски правозащитник Андрей Сахаров. Наградата на негово име се връчва само на хора, които се борят срещу жестокото нарушаване на човешките права и свободата на мнение, като при това често сами се излагат на голям риск. Бадауи със собствената си съдба въплъщава тази смелост. Заради критиката си към режима в Саудитска Арабия, той лежи вече три години в затвора и беше наказан с 1 000 удара с тояга. Блогърът вече изтърпя първите 50 удара, но семейството му се опасява, че скоро ще бъде подложен на нови изтезания.

Връчвайки наградата тъкмо на Бадауи, Европейският парламент отправя и категорично, дори гневно послание към западните лидери: репресивни режими като този в Саудитска Арабия не бива да се подкрепят. Нищо, че – както в случая с Рияд – може да ги смятаме за "партньори" и "гаранти за сигурността" в региона. Същото обаче се отнася и до най-върлия противник на Саудитска Арабия - Иран, който въпреки ядрената сделка досега не се е издигнал в ранг "партньор" на Запада. В новата ситуация обаче тъкмо Саудитска Арабия може да се превърне в риск за стабилността, особено ако страната не набере смелост да проведе политически и икономически реформи. Досега крал Салман изобщо не показва такава смелост. Очевидно му липсва воля, а вероятно и власт. Просто радикалният уахабитски ислям е вкоренен прекалено дълбоко в политическата система на страната. В Саудитска Арабия свободата на словото и на мненията е чужда дума, никой не зачита индивидуалните свободи и човешките права. В много сфери от живота държавната регулация напомня за онова, което върши „Ислямска държава” – нищо, че режимът в Рияд се бои от „Ислямска държава” дори повече, отколкото от Раиф Бадауи.

Ужасяващ застой+репресии

Саудитска Арабия е застинала в ужасяващ духовен застой. Страната е изцяло подвластна на репресиите. За жалост гласове като този на Бадауи рядко се чуват както в Саудитска Арабия, така и в целия регион. Политическите репресии, религиозната омраза, геополитическите вражди и (ако не броим петрола) икономическата немощ – с тези параметри може да се опише целият регион. Почти нищо не е останало от "Арабската пролет", от мечтите за свобода, за демокрация и за човешко достойнство. В подобно обкръжение върху смелите критици като Раиф Бадауи режимите се нахвърлят с хули, че били "галеници" и "икони" на Запада.

На Европа това не бива да ѝ прави впечатления. И тя неслучайно излъчва към арабския свят един силен и недвусмислен сигнал с подкрепата си захрабри защитници на демокрацията, какъвто е Бадауи. Защото тъкмо тяхната смелост и идеите им са единствената надежда, че един ден Близкият изток ще излезе от кръговрата на омразата, насилието и културния фанатизъм. Такива хора ни показват, че демокрацията и толерантността са не само "западни", или "християнски" ценности, а могат да проникнат и в исляма.