Въздухът в Калабар е чист, почти всички улици са в отлично състояние - дупки няма, тротоарите и лехите са поддържани. 39-годишният Етоп Обот е отраснал в Калабар и вижда причината за чистотата на града най-вече в отношението на хората към заобикалящата ги среда.

"Всичко зависи от културата - не става дума толкова за средства, колкото за културата на хората. Не можеш просто да хвърлиш нещо на улицата, тъй като съзнаваш, че чистотата е близо до божествеността. Т.е. всички участват в този процес, не само властите."

За да остане раят истински рай

Местните жители са изписали названието "Рай за хората" и на автомобилните си номера. Но за защитата на това реноме са необходими постоянни усилия, както посочва Елеганс Едим от общината: "Носим отговорност за чистотата на града - отстраняваме отпадъците, обикаляме по улиците и следим дали дърветата са укрепени и чисти. Ръководя към 2000 служители, които метат улиците - не ги чистим с машини, а с ръце. Събираме сметта и я изхвърляме, а на всички обществени места тревата се коси редовно."

Всичко това съвсем не е евтино - градът изразходва по около 90 хиляди евро месечно за поддържане на чистотата. Проблемът е, че както в другите големи градове, и в Калабар няма прилично депо - посочва Елеганс Едим:

"Трупаме боклуците на 10 км от центъра на града - всеки ден изхвърляме там това, което се е събрало. Но разработваме планове за изграждането на модерна инсталация за преработка на отпадъците."

Големи глоби за нарушителите

Всъщност благоприятните промени започват през 1999-та година - с идването на власт на новото правителство след десетилетия управление на военната хунта. Предприети са същностни промени в законодателството - включително и по отношение опазването на околната среда. Съществуват строги правила за изхвърлянето на сметта и за хигиената - посочва Елеганс Едим: "Имаме закон за опазване на околната среда, който определя големи глоби, ако боклукът се хвърля по улиците. Законът предвижда дори и арест, ако бъде нарушен съзнателно."

Въпреки това Калабар не е полицейски град - по-скоро самите хора са загрижени за това улиците им да са чисти. Системата функционира и градът е не само по-чист от другите, но и по-хигиеничен. Докато в някои други градове постоянно избухват епидемии от холера, в Калабар това не се е случвало от години.