"Трябва да бъдеш по-добър от германците!" - това ги съветвали навремето родителите им. Днес порасналите деца разказват с какви предразсъдъци е трябвало и трябва да се борят в Германия. И как въпреки всичко са могли да си извоюват място в тази страна.

От дъното до върха

Мойтаба, Масуд и Милад Садинам пристигат в Германия през 1996 година, идват от Иран с майка си, която била против режима. И понеже напук на всичко са завършили училище с отличие и са спечелили стипендии за най-елитни университети, сега тримата младежи за в центъра на вниманието на политиците и медиите.

Тоест, ако решиш - можеш, убедени са тримата иранци, описали преживяванията си в книга. "Животът ни не е приказка", уверява 28-годишният Мойтаба. "Разказваме колко трудно ни е било да се интегрираме тук", обяснява той, а брат му Масуд пита: "Как бихме могли да се интегрираме, ако ни държат в лагери по предградията, които не бива да напускаме? Как бихме могли да си стъпим на краката, ако нямаме право да работим?"

В продължение на години семейство Садинам е изложено на произвола на властите, които така и не могат да решат техния случай. Когато заплахата от екстрадиция в Иран става реална, отчаяната майка прави опит за самоубийство. В крайна сметка успяват да останат - благодарение на една промяна в закона за миграцията. Милад вече работи като програмист, а братята му следват във Франкфурт на Майн. От 2012-та имат германски паспорти.

Тримата Боатенг и топката

Сред 16-те милиона души в Германия, които имат чуждестранен произход, са и тримата братя Джордж, Кевин и Жером Боатенг. Те не са описали сами живота си - с тази задача се е нагърбил германският спортен журналист Михаел Хорени, автор на книгата "Братята Боатенг - три германски кариери".

Тримата братя от Берлин имат две различни майки и един и същ баща - ганаец. Заедно тренирали футбол в берлинския квартал Вединг, който определено не се ползва с добра слава. Днес Джордж се занимава с развъждането на кучета, Кевин е полузащитник в "Милан" и през 2010-та игра за ганайския национален отбор на Световното футболно първенство, а Жером носи екипа на "Байерн Мюнхен" и на германския национален отбор. Тези трима братя също могат да разкажат много истории - за интеграцията и отграничаването в Германия, за отношението към тях, за това, че ту са "добри германци", ту "лоши имигранти".

Кои сме и какво искаме

Йослем Топчу, Алис Бота и Хуе Фам също не са чисти германки - техните семейства произхождат съответно от Турция, Полша и Виетнам. Трите млади дами работят в реномирания седмичник "Ди Цайт". И на свой ред са авторки на книга, озаглавена "Ние, новите германци - кои сме и какво искаме". Те в крайна сметка заключават, че "в тази страна се живее дяволски добре", само дето не знаят как да я нарекат - родина, дом или чужбина? Йослем Топчу, Алис Бота и Хуе Фам копнеят да са част от Германия, мечтаят тя да е такава, че думата "чуждестранен произход" изобщо да не се употребява и да се говори само за германци. "Ние сме част от цялото, макар да сме по-различни", казва Алис Бота, която е била на 9 години, когато родителите й я довеждат от Полша в Германия.

Колежката й Хуе Фам е родена през 1982 година в Берлин, в семейството на виетнамски имигранти. Тя говори немски перфектно, но въпреки това постоянно я разпитват за произхода й. "Бих искала значение да имат достойнствата ми, а не моят произход", казва Хуе Фам.

Техните идентичности са смесени. Всички те живеят в страна, в която са отраснали и биха искали да имат за своя. В книгите си задават въпроси, които вълнуват не само тях, а цялото германско общество. Един от най-важните е: как ще живеем заедно в тази страна в бъдеще?

АГ, ШпО, АР, СШ, Б. Михайлова; Редактор: Д. Попова-Витцел