Много гняв се насъбра в обществото. Много обществена енергия беше мобилизирана например срещу стария президент на Германия Вулф и срещу бъдещия му наследник на поста Гаук; срещу АСТА - търговското споразумение, зад което прозира цензура; гняв срещу бившия германски министър Цу Гутенберг и т.н. и т.н., опреснява съзнанието ни вестник "Ди цайт".

Но да не се ограничаваме само с Германия. Във Франция социалистите пък са гневни на канцлерката Меркел, задето щяла да прави в ЕС консервативен съюз срещу кандидата им за президент Франсоа Оланд, както пишат германското "Шпигел" и френският "Миди Либре"; в Гърция са гневни на всичко и всички, а в България - на високите цени на горивата. И не само. И не само в България.

Вентилът Интернет

Накратко: в обществото има доста понатрупан гняв. Клапанът за изпускане на насъбралото се напрежение се нарича "мрежа". Всеки, който попадне в полето на обществената критика, веднага попада и в мрежата. И бива атакуван най-безпощадно във форуми, коментарни рубрики, в YouTube, Фейсбук, Туитър...

В повечето интернет-платформи тонът е груб и без никакво съмнение много по-невъздържан от този в ежедневните ни лични разговори. Както посочва "Ди цайт", още съвсем пресен е изборът на думата shitstorm за "англицизъм на годината". Това пасва идеално на общата картина. Новият вид протест на масите се различава доста по своя характер и размери от всичко, което сме виждали досега като гневна реакция на дадено изявление или политическо поведение.

За да разберем по-добре този модел на гневно поведение на масите, може би все пак трябва да преведем на разбираем език цитирания по-горе английски термин. Той означава, че когато някой затъне до уши в мръсотия, той престава да вижда и чува, губи ориентация. Както и желанието да участва в обществения дебат. И тогава нещата стават непоносими за всеки, попаднал в shitstorm. Както и за обществото, което се успокоява чак когато получи отговорите на своите въпроси.

Пяната на върха на вълната

Но да речем, че това не е краят на света. Защото наистина има и по-различно говорене в мрежата, дискусии по комплексни теми. Като знак за едно цивилизационно начало за създаването на правила и пространства в мрежата. Защото най-големите форуми в интернет - Фейсбук, YouTube и Туитър - съществуват от има-няма 10 години, докато вестници има от 1650 година. Или казано иначе - гневът, надсмиването и омразата в мрежата са пяната на върха на вълната, която променя фундаментално нашето общество. И изтласква мощта на политиката, икономиката и медиите. Възниква нещо Ново. Нещо Голямо. Или казано патетично: равенството на гражданите, което в политическия дискурс досега винаги е било само една утопия, започва да става реалност.

Край на еднопосочната комуникация

Дигиталното общество не търпи монополи в процеса на формирането на мнение. В мрежата всеки е медиатор или аудитория, предавател или приемник. И всеки сам решава с каква сила на звука да предава. Това обяснява и този непоносим шум в мрежата, който надвиква всички останали. И който е обяснението защо дебатът вече не е така прегледен. Защото когато всеки може да прави тема от всичко, е почти невъзможно да се предвиди коя тема ще се окаже истински голяма.

Затова и демокрацията в ерата на дигиталното общество ще бъде по-различна от тази, на която сме свикнали. На изпитание ще бъдат поставени много от отколешните демократични принципи, включително този за легитимацията. Затова и всички институции ще трябва да мерят крак с новото и да се променят. И те ще се променят. Но няма да изчезнат. Точно в това се състои голямата заблуда на интернет-утопистите - те подценяват способността на системите да се учат.

АГ, ДЦ, ШО, МЛ, Е. Лилов; Редактор: Б. Рачева