Отиващата си 2011 година предложи изобилие от примери: Кадафи и Мубарак, които си въобразяваха, че народът ги следва, когато хората с пълно гърло искаше главата им; гръцките, а и други политици, които омаловажаваха дълговата криза, докато зейна дупка, застрашаваща да ги погълне; или германският министър на отбраната Гутенберг, който продължава да твърди, че не бил преписал докторската си работа, докато противното е очевидно не само за специалистите, но и за здравия човешки разум.

Защо иначе интелигентни хора така упорито си затварят очите за действителността? Отговор на този въпрос дава книгата "Измама и самоизмама" на американския еволюционен биолог Робърт Тривърс (Robert Trivers: Deceit and Self-Deception). С помощта на безброй примери от биология, психология, политика и ежедневие авторът показва колко често извъртаме истината - и то не само по отношение на другите, но често и по отношение на самите себе си.

По-умен, по-силен, по-красив

Най-перверзното е, че нерядко самоизмамата се оказва полезна. Защото, за да убедим другите в собствените си достойнства, често е от полза сами да сме убедени в тях. С други думи: който иска да постигне успех, ще направи добре сам да се смята за по-умен, по-силен и по-красив, отколкото е в действителност.

В хода на еволюцията тази стратегия се е оказала особено успешна - иначе нямаше да бъдем такива самохвалковци. При това психологическият механизъм на самоизмамата не намалява с повишаването на интелигентността и властта, напротив.

Робърт Тривърс, който е известен в своя бранш с дръзките си теории, и чиято репутация варира между гений и откачен, заявява: "Ние сме лъжци до дъното на душата си". Фактите говорят за себе си. Още на шест месеца децата се научават как да си осигурят предимства чрез единственото оръжие, с което разполагат - плача. На две години те вече се правят, че заплахата от наказание не ги плаши - докато е вярно тъкмо обратното. Тази тактика на измамата продължава след това през целия живот - винаги с цел собствената изгода.

Онова, което Тривърс специално подчертава, е, че лъженето е тясно свързано с интелигентността. Колкото по-умен, толкова по-изобретателен е човек, когато става дума за намирането на обяснения и извинения. Само че в природата всяка силно изразена способност предизвиква защитна реакция. Затова ние (смятаме, че) сме експерти в разпознаването на чуждите измами.

Що се отнася до самоизмамата, ние се опитваме с всички средства да потиснем издайническите сигнали и така стигаме дотам да смятаме, че лъжата отговаря на действителността. По думите на Тривърс: "Измамата води до самоизмама, за да се усъвършенства измамата".

Да се мислиш за голяма работа

Според американския учен този механизъм е активен особено при хората, които се стремят към властта. Който се смята за голяма работа, по-лесно може да убеди другите, че наистина е такъв. Освен това самоизмамата усилва самочувствието, а оттам и способността да се издържа на външен натиск - важно качество за всяка властова позиция.

Затова в хода на еволюцията, обяснява Тривърс, човекът е развил механизми, насърчаващи тъкмо това самонадценяване. Фаталното е, че тези подсъзнателни процеси се усилват неимоверно, когато човек е на власт. "Властта корумпира нашите мисловни процеси", диагностицира авторът.

Не всички мисли и примери на Тривърс са убедителни. Но основната му теза е ясна и добре обоснована: няма защо да се оплакваме от измамата и самоизмамата - много по-важно е да знаем, че никой не е защитен от самоизмама.