„Темата за конфликта в Украйна става все по-сериозна и не може да не ни притеснява, когато френският президент говори за война“. Това заяви по телевизията премиерът Бойко Борисов. Срещата между Меркел, Оланд и Путин в Москва той резюмира с думите: „Канцлерът на Германия, френският и руският президент - усещането от техните срещи не е добро. Видно е, че всички са разтревожени“.

Подобно изявление на министър-председател, излъчено в праймтайма на вечерните новини, навсякъде по света би предизвикало не просто тревога, а страх - онзи комплекс от отрицателни емоции и реакции, които обикновено са лош съветник на политиците и крайно опасни за обществото като цяло. Неслучайно на мюнхенската конференция по сигурността германската канцлерка Ангела Меркел изрично припомни, че хибридната война на Русия в Украйна, тази „комбинация от военни, разузнавателни, кибернетични и пропагандни действия, вече се усеща на Запад“ и че „всички ние сме изложени на невоенните аспекти на тази война“.

Истини и заблуди

Наскоро не друг, а българският военен министър Николай Ненчев обвини Русия в създаване на напрежение в България чрез масово разпространяване на невярна информация. „Имам усещането, че слуховете за война идват от Русия, а източниците на тази информация са все едни и същи. Налице е информационен пропаганден център, който иска да създаде паника сред хората“, отбеляза военният министър и посочи, че въпросният център е в Русия, а негов говорител в България е проруската партия „Атака“. Според Ненчев, тяхната дезинформация е прекрачила „всички нормални граници“, а задачата е да се „създаде усещането, че правим нещо насочено срещу Русия или Украйна“.

Пропагандни спекулации прозвучаха и в българския радиоефир. По повод визитата на американския държавен секретар Джон Кери в София, политологът Валентин Вацев и социологът Чавдар Найденов прогнозираха започването на мащабен военен конфликт на украинска територия през пролетта, като не пропуснаха да обявят, че България „вече се намира в предвоенна ситуация“. В този сблъсък за страната била предвидена определена роля, макар че според Вацев имало един проблем - американците знаели много добре, че българите не били „американофилски народ“. Социологът Чавдар Найденов обяви на свой ред, че единствената цел, в рамките на която България можела да има значение за САЩ, било „военното ограничаване на Русия в Черно море“. Поради което при разрастването на конфликта интерес за американците щели да представляват пристанищата Севастопол, Варна и Бургас, както и „нашите военни летища“.

"Всичко това са измислици"

„Информационната пропаганда съществува, това е вън от съмнение и ние го видяхме в България“, казва в интервю за Дойче Веле министърът на външните работи Даниел Митов. „Комуникационният център на НАТО в България изведнъж се превърна в „команден“, изневиделица се чу за някаква военна база в Шабла, за ядрено оръжие, което щяло да бъде складирано някъде си. Внезапно изникна опасност от война, която едва ли не предстои да избухне всеки момент, заговори се за военна мобилизация, а всъщност ставаше дума за рутинна актуализация на списъците. Всичко това са целенасочени лъжи и измислици, които имат за цел да създадат среда на паника, несигурност и стрес. Хората, които в забързаното си всекидневие нямат време да изслушат всички версии, чуват някакво гръмогласно изявление по медиите или прочитат заглавие с дебел шрифт на първата страница на някой вестник, след което го приемат за истина“, казва българският външен министър.

Митов е категоричен, че срещу дезинформацията трябва да се води битка: „Въпросът вече е поставен в Брюксел и ненапразно се обсъжда идеята за създаване на европейски тв-канал, който да излъчва на руски език. ЕС трябва да може да информира рускоговорящите хора за това какво наистина се случва, каква е позицията на Европа и съответно на България, защо предприемаме дадени действия и правим определени стъпки. Никой не иска война с Русия, никой!“, категоричен е министър Митов.

За да няма дезинформация

Латвийският посланик в София Илгварс Клава, чиято страна е ротационен председател на ЕС, споделя тези тревоги: „Всички държави от източния фланг на НАТО се сблъскваме с проблеми, подобни на българските“, казва Клава в интервю за Дойче Веле. „На първо място са ядрените заплахи, които се тиражират от контролираните от Кремъл руски медии, а след тях идват предупрежденията за страховитите последствия в случай на война. Да не забравяме обаче, че във всеки конфликт участват най-малко две страни и те обикновено понасят еднакво тежки щети. Тази истина трябва да служи като предупреждение за всеки, който се готви за подобни авантюри“, посочва посланик Клава и обяснява какви общоевропейски мерки се подготвят срещу този вид пропаганда. „На спешното си заседание за Украйна в края на януари Съветът по външните работи на ЕС реши да бъдат подобрени стратегическите комуникации на Съюза, което включва коригиране на дезинформацията и подкрепа за независимите медии в целия регион“, пояснява латвийският посланик. „Изводите са ясни - трябва да засилим комуникационните си възможности, за да сме в състояние да контрираме откровените лъжи и погрешните тълкувания на външната политика на ЕС“, заключава посланикът на Латвия в София Илгварс Клава.