10 юни 1944. Четири дни по-рано съюзническите войски правят най-големия десант във воената история и дебаркират в Нормандия. От югоизток срещу тях тръгва полкът на СС "Фюрерът". Германските войници достигат малкото селище Орадур сюр Глан, близо до Лимож. И извършват там най-голямото клане в историята на Западна Европа. В 14,00 ч. 120 войници навлизат в селото и изкарват жителите на площада под предлог, че търсят оръжия. След като затварят жените и децата в църквата, нацистите подкарват мъжете към плевните и ги разстрелват. Войниците се целят в краката на мъжете, след което ги заливат със запалителна смес и ги изгарят живи. Малко по-късно запалват и църквата. Загиналите са 642, спасяват се само петима мъже и една жена. Като и до днес не е изяснено, защо нацистите унищожават Орадур сюр Глан.

Обвиненията на германската прокуратура

70 години след клането, прокуратурата иска откриването на процедура срещу един бивш член на нацисткия полк. "Повдигнахме обвинение на базата на оценка на свидетелски показания и архивни материали", казва пред Дойче веле прокурорът Андреас Брендел. Той е ръководител на Централната служба за разследване на нацистките престъпления в Дортмунд.

Вернер К., който междувременно е на 89 години, е обвинен от прокуратурата, че като войник от СС е разстрелял 25 души и е участвал в избиването на още 617. В обвинителния акт на съда в Кьолн се казва, че обвиняемият, заедно с още един картечар, е участвал в разстрела на мъжете в една изба. След което е станал съучастник в убийствата на жени и деца, поемайки охраната около църквата в Орадур сюр Глан. Защитникът на Вернер К. - Райнер Полен, поддържа друга версия. Той казва, че клиентът му е бил охрана, но изобщо не е стрелял. "Оценката на доказателствата е само 49 реда, което не е много в сравнение с 40-те хиляди страници досие, с което разполагам. В него името на моя клиент се среща само един-единствен път", казва Райнер Полен.

Стрелял ли е Вернер К.?

Още през 1953 година пред трибунала в Бордо, войникът от СС Август Лонер дава много точни показания за извършителите на престъплението. Според него Вернер К. не е бил сред тях. "Вярно, че нито един свидетел не споменава името Вернер К., но ние направихме оценка на списъците на участниците и си направихме съответните заключения", казва прокурорът Андреас Брендел.

Прокуратурата изхожда от презумпцията, че никой от войниците на СС не е могъл да не се подчини на заповедите. Групата, към която принадлежи Вернер К., е получила заповед да стреля срещу хората и да подпали църквата. И сега обвинението и защитата очакват решението на съда в Кьолн - дали процедурата да бъде открита или прекратена.

В началото на март защитникът Полен представи пред съда аргументи в полза на прекратяване на процедурата - той смята, че за обвиненията имат давност 70 години след събитията. Прокурорът е на друго мнение: "За убийствата няма давност. Освен това Наказателно-процесуалният кодекс не предвижда възрастово ограничение за извършителите на престъпления". Андреас Брендел смята, че процес срещу вероятните участници във военни престъпления би трябвало да бъде проведен дори и само от морална гледна точка.

Всяка присъда служи на помирението

Досега Германия не е подвела под отговорност никого за клането в Орадур сюр Глан, във връзка с което обвинението срещу Вернер К. придобива още по-голямо значение. Не е чудно, че близките на загиналите в Орадур сюр Глан дълго време забраняват на германците изобщо да стъпват в разрушеното селище. Междувременно един от оцелелите при клането организира групови посещения из руините. А миналата година Орадур бе посетен от федералния президент Йоахим Гаук, който помоли за прошка близките на загиналите.

Всяка присъда срещу нацистки военнопрестъпник служи на помирението, подчертава прокурорът Андреас Брендел. "Не става дума само да накажем един престъпник, а да осъзнаем причинената от нас мъка", казва той. В списъка на вероятните участници в клането от Орадур има още осем души, посочва Брендел, който смята, че дори съдът да произнесе оправдателна присъда в случая Вернер К., прокуратурата все пак ще е постигнала нещо. "Това би бил един поучителен пример за днешната младеж в борбата срещу неонацистите", казва той.