Българските бежански центрове биха могли да приемат 4 400 нови мигранти. Точно толкова са били свободните места в средата на април. Но хората, търсещи закрила, избягват България. А онези, които все пак влизат в страната, гледат да я напуснат колкото е възможно по-бързо. От началото на 2016 досега в българските приемателни центрове са били регистрирани общо 4 500 мигранти. Към момента обаче там са настанени едва около 700 души. Останалите, или поне голяма част от тях, са избягали към Западна Европа.

"Мигрантите знаят много добре, че в Германия, Дания или Швеция биха получавали солидни помощи. А в България им даваме само подслон, закуска, обяд и вечеря. Тук друго няма. И затова почти всички бягат", казва Йордан Малинов, директор на регистрационно-приемателния център в град Харманли, който се намира на 60 километра от границата с Турция.

"В Германия е по-хубаво"

"България е бедна. Тук няма работа. В Германия е по-хубаво", казва една 28-годишна сирийка, която е бременна с осмото си дете. Тя и семейството ѝ са настанени в центъра в Харманли. Преди шест месеца платили 9 000 евро на каналджии, които обещали да ги превозят от Турция до Германия. Пътуването им обаче приключило малко преди София. "Шофьорът ни накара да слезем и да чакаме в близката гора, откъдето друг мъж трябваше да ни вземе и да ни закара до Сърбия. Цял ден стояхме на дъжда. Но мъжът така и не се появи. Видяхме се принудени да потърсим полицията. И сега все още сме в България", разказва жената. Тя, съпругът ѝ и седемте им деца вече са получили бежански статут. А който има такъв статут, се сдобива и с български паспорт (лична карта за бежанец)*. Тъй като този документ дава право на притежателя му да пътува свободно в ЕС, бежанците, получили убежище в България, биха могли да заминат и за Германия, например. Но 28-годишната сирийка и съпругът ѝ нямат никакви пари и затова не могат да си позволят пътуването. Единствената им надежда са техни роднини във Франкфурт. "Изпратят ли ни пари, веднага тръгваме за Германия", казват двамата сирийци. За Германия мечтаят и останалите мигранти, настанени в лагера в Харманли.

"При нас остават само най-бедните. Тези, които нямат пари за каналджиите. Те си стоят в центъра, чакат си статута и нямат нищо против да останат в България", казва Йордан Малинов. Останалите се задържат в центъра най-много седмица. Нощем прескачат оградата и бягат. И никога повече не се връщат, с малки изключения. Малинов разказва историята на едно сирийско семейство, което четири пъти се опитало да избяга към Германия. Всеки път обаче били връщани от сръбските гранични служители. Семейството не се отказало и направило и пети опит - макар че едното им дете е инвалид, което допълнително усложнява бягството. "Явно петия път сърбите са ги съжалили", предполага директорът на центъра в Харманли.

"България не е затвор", казва той. "Ние няма как да задържим мигрантите тук. Дори и Германия да реши да ни върне абсолютно всички бежанци, които са били регистрирани първоначално в България, те пак ще избягат. Просто защото не искат да стоят тук", казва Малинов и добавя: "Казвал съм го и на западноевропейските ни колеги: докато ЕС не уеднакви стандартите за бежанците и условията по настаняването им, те ще продължат да се насочват към богати страни като Германия".

"Все по-малко деца и все повече млади мъже"

Йордан Малинов разказва, че в последно време профилът на мигрантите се е променил. "Докато през 2013 и 2014 при нас идваха истински бежанци, предимно сирийци, които наистина бягаха от войната, днес пристигат все повече афганистанци и иракчани, все по-малко деца и все повече млади мъже. Всички казват, че бягат от "Ислямска държава", но почти 90% от тях са без документи. Като поостанат няколко дни в нашия център, се вижда, че не бягат от война. И май не им се работи много. Разбира се, това не важи за всички", казва директорът на лагера.

От няколко седмици насам мигрантите, прекарали повече от три месеца в центъра в Харманли, получават подкрепа при търсенето на работа. "Днес имаме няколко конкретни предложения за един млад иракчанин", казва Светлана Карагьозова, социална работничка в приемателния център. "Можем да му предложим 900 лева като готвач в ливански ресторант в София или 450 лева, ако стане чистач. Има работа и в Пловдив - във фирма за украси и декорации на заведения. Там предлагат 600 лева", обяснява Карагьозова. Оказва се обаче, че младият мъж е в центъра едва от месец и половина. Затова няма право да се включи в програмата. А дали досега някой е започвал работа по тази програма? "Досега нито един", отговаря Карагьозова и добавя: "Нищо чудно, ако и младият иракчанин след два месеца вече не е тук, а някъде в Германия".

"Всички искат да заминат натам. Виждате ли изпочупените прозорци?", продължава Карагьозова и посочва контейнерите на двора. "Това се случи през есента на 2015 година, когато госпожа Меркел обяви, че границите на Германия са отворени за бежанците. Мигрантите не искаха да се регистрират при нас, искаха да отидат в Германия - като всички останали. Чувстваха се измамени и в знак на протест започнаха да хвърлят камъни по прозорците и вратите", разказва социалната работничка.

"Бежанците ни липсват"

Оттогава насам в България пристигат все по-малко мигранти. През октомври 2015 в приемателния център в Харманли са били регистрирани близо 2 000 души. През март 2016 - само 20. А през април пристигат по един или двама на седмица. "Работещите в бежанския лагер се страхуват за работните си места", казва директорът Йордан Малинов и посочва, че в момента от общо 2 700 легла са заети едва 130. "Сигурно и търговците страдат", предполага той и разказва, че миналата година в магазините е имало много повече работа. Дори били открити нови работни места.

"Да, бежанците наистина ни липсват. Странно е, но е така", казва Светлана Карагьозова и обяснява, че в Харманли не е имало никакви сериозни проблеми с мигрантите. Тя разказва, че в началото били организирани няколко протеста, но те били платени. В покрайнините на Харманли пристигали по няколко автобуса с хора от други градове и села, които отивали в центъра да протестират срещу бежанците. "Тези акции бяха организирани от една малка групичка, чиито членове са привърженици на партия "Атака"", потвърждава и директорът на центъра.

"Не сме имали проблеми с мигрантите. Бежанките, които са идвали с децата си на площадките за игра, винаги са били много вежливи. Мои приятелки, които имат магазини за дрехи, са ми разказвали как мигрантите си пазарували при тях, колко добре се държали и как винаги се усмихвали. Избирали най-хубавите дрехи и казвали, че искат да изглеждат добре, когато пристигнат в Германия", разказва социалната работничка.

Резкия отлив на бежанци и мигранти усещат вероятно и каналджиите. "Целият град говори, че този и онзи били трафиканти и си купили нови коли. Само че откакто приеха промените в закона и започнаха да осъждат каналджиите, май мнозина се поуплашиха", казва Йордан Малинов. Една продавачка в баничарница в центъра на града, която не желае да цитираме името ѝ, потвърждава думите на Малинов: "Всеки в града знае, че много от местните хора са работили с каналджии. Откъде иначе тези пари за нови коли и ремонти? Един мой приятел съвсем открито се хвалеше какъв скъп ремонт бил направил на жилището си с хилядите левове, които изкарал от каналджийство", разказва жената. Сред бежанците пък се носи слух, че братът на един "важен човек" от столицата също бил замесен в каналджийската мрежа. "Той живее тук и мнозина знаят, че е трафикант, но властите не го закачат - заради брат му", казва един бежанец, който пожела да не споменаваме името му.

"Те не искат нашия мир. Искат социалната система на Германия"

А дали центърът в Харманли може скоро отново да се напълни? Ако например към България се насочи нова бежанска вълна, както предупредиха някои западноевропейски политици? "Няма как да стане. Границата ни е подсигурена много добре. А и дори да дойдат нови мигранти, те също ще бързат да избягат към Западна Европа", казва Йордан Малинов. Продавачката в баничарницата споделя мнението му: "По телевизията постоянно повтарят, че границата ни е добре охранявана. Пък и бежанците не искат да стоят в България. Какво да правят тук? Ние сме бедна държава. Всички искат да отидат в Германия. Те не искат нашия мир. Тяхната цел е социалната система на Германия", казва жената. Мнозина в България мислят като нея.

*Само получилите бежански статут се ползват с това право. За мигрантите, които получават хуманитарен статут, важат други правила.