Молдова - заедно с Украйна - е един от най-големите източноевропейски центрове на търговията с бели робини. Една от тях е била и младата жена, нека я наречем Николета, с която се запознаваме в Центъра за предотвратяване на търговията с хора в малкия молдовски град Кахул.

Примамките са все едни и същи

Николета ни разказва за своята тъжна орисия, започнала със смъртта на свекърва й. Тя и мъжът й задлъжнели около погребението, грижите за двете деца искали пари, които просто липсвали. Тогава един нейн познат, който работел като влаков кондуктор, й предложил помощ, казвайки, че може да й намери работа в Русия:

"Първоначално изобщо не исках и да помисля за заминаване. Та аз никъде не бях ходила, никога не бях напускала нашето село. Но дълговете просто ни смазаха, така че накрая се съгласих."

Първоначално Николета наистина започва работа като продавачка на пазара в едно градче край Москва, а живее заедно с други момичета от Източна Европа у един познат на кондуктора. След известно време една от новите й познати я попитала дали не иска да печели повече пари.

Ужасяващо съвременно робство

Тя естествено иска и една нощ двете заминават на дълго пътешествие, което както разбира накрая свършва в Чечения, по-точно в голяма къща край една изоставена фабрика. Къщата била пълна с момичета и мъже от региона, които започнали да се забавляват с тях. Момичетата плачели, а насилниците им ги заплашвали, че ако не спрат, ще ги заколят. Николета все още има по тялото си следи от фасове и от ножове.

През последвалото пленничество Николета забременява на два пъти. Първото бебе й било отнето веднага след раждането му, явно с цел да бъде продадено някъде на Запад. Второто й дете се ражда в една московска болница, след като успява да избяга от мъчителите си.

С международна помощ й се удава да открие и да си върне първото дете и тя се завръща с двете в Молдова. Там обаче Николета я очакват нови беди: мъжът й се разделя с нея, а майка й не приемала родените в Русия деца.