След вчерашните кървави сблъсъци пред парламента в Киев президентът Петро Порошенко осъди остро насилието на украинските националисти, което беше насочено предимно срещу силите на реда. "Това беше една антиукраинска акция", заяви той. Според него, протестите пред парламента, където бяха гласувани необходими конституционни промени, са били "удар в гърба" на Украйна. Порошенко настоя извършителите и организаторите на протеста да бъдат изправени пред съда.

Украинският президент не употреби думата "терор". Но какво друго беше това насилие, освен терор? В центъра на Киев войнстващите националисти хвърлиха бойна граната срещу полицаите от националната гвардия. При експлозията бяха ранени над 100 души, а двама гвардейци бяха убити. След този взрив улицата пред парламента изглеждаше като бойно поле, подобно на кървавите сблъсъци в Донбас.

Назовете нещата с истинските им имена!

Нима войната от Донбас се пренесе и в Киев? Украинските политици, сред които и Порошенко, все още избягват думата "война", когато става дума за боевете срещу поддържаните от Москва сепаратисти в Източна Украйна. Вместо това те говорят за "терор", срещу който украинската армия и доброволците (сред които впрочем има и националисти) провеждат "антитерористична операция".

Но зад този "терор" всъщност се крие война, която коства живота на вече близо 7 000 души. Този евфемизъм обаче не бива да пречи на украинските политици да назовават кървавата баня пред парламента с истинското й име. Това беше терористичен акт, вероятно дори и опит за преврат. Националистите просто не могат да се примирят с факта, че тази война може да бъде прекратена само с помощта на политически средства и компромиси.

А именно това е целта на промените в конституцията, които бяха гласувани на първо четене. Те са едно от основните изисквания на споразумението от Минск. Чрез тях трябва да бъдат дадени повече правомощия на местните украински органи на властта. Това важи и за окупираните от сепаратистите региони в Донбас. Децентрализацията на властта обаче трябва да бъда извършена съгласно украинските закони, т.е. автоматично отпада обвинението, че конституционните промени щели да доведат да автономия на тези региони и до разпадането на Украйна. Президентът Порошенко непрекъснато подчертава това.

Обвинението, че украинският парламент се подчинявал на натиска на международните посредници като Германия и Франция също не отговаря на истината. Демократично избраният украински парламент трябва да вземе решението за промени в конституцията чрез свободно гласуване. Странно е, че войнстващи националистически групи хвърлят гранати срещу полицаите и пречат на парламента да упражнява правата си. Именно това е предателство спрямо националните интереси, а не действията на украинските политици, които се мъчат да прекратят войната в Донбас с помощта на промени в конституцията.

Демокрация вместо насилие

Вярно, че и представители на проевропейския лагер в Киев имат резерви към споразумението от Минск. Политиците от екстремистките и дяснопопулистки партии "Свобода" и "Радикалната партия" обаче са тези, които смятат, че битката в Източна Украйна може да бъде спечелена с военни средства. По време на вчерашните сблъсъци в Киев техни представители се бяха наредили в предните редици. Очевидно в сблъсъците са замесени и поддръжници на "Десен сектор".

Сега Киев ще трябва да приложи цялата строгост на закона срещу радикалните екстремисти. Още повече, че в момента в Украйна има доста оръжие покрай войната в източната част на страната. Именно тази милитаризация представлява голяма заплаха. Ако държавата не сложи край на насилието, извършвано от страна на политически мотивирани украинци, може да стане твърде опасно.

Миналата година украинците гласуваха за своите президент, парламент и правителство в рамките на свободни и демократични избори. Сега този президент, този парламент и това правителство трябва да изведат Украйна от кризата - по демократичен път. А този, който упражнява насилие и хвърля гранати срещу тях, не е нищо друго освен терорист.