Хрушчова: Украйна ще устои, за Русия ще е втори Афганистан
Тим Себастиан
24 април 2022
В интервю за ДВ правнучката на Никита Хрушчов обяснява, че бившият съветски лидер не е подарявал Крим на Украйна и прави прогноза, че войната на Русия ще я покрие с позор, също както инвазията в Афганистан.
Реклама
Нина Хрушчова е професор по международни отношения в нюйоркския университет New School, занимава се с политология и пише книги. Правнучката на Никита Хрушчов заминава да учи в САЩ в края на 1980-те години, получава докторска степен по философия в Принстънския университет и остава в Америка. Пред ДВ тя изразява несъгласието си с популярната версия, че Хрушчов е подарил Крим на Украйна, но отказва да предскаже колко бързо ще се срине властта на Путин.
Никита Хрушчов е заемал ръководни длъжности в съветска Украйна по време на Втората световна война и след това. Дали тогава е могъл да си представи, че Русия ще нападне Украйна?
Н. Хрушчова: Мисля, че не би могъл. От друга страна е въплъщавал политиката на Сталин – например, когато през 1939 година се обединяват Западна и Източна Украйна. Всичко това е ставало по много твърд и жесток начин, а той го е организирал. Затова вероятно за него не би бил изненадващ фактът, че Русия е убедена, че може да диктува желанията си на Украйна и да определя украинската политика.
Мога да кажа обаче защо той би бил против такава война. Защото дори когато е провеждал политиката на Сталин, много се е възмущавал – това е известно, има документи. Той е смятал, че Украйна е независима, много важна и забележителна страна. Между другото, през 1947 година точно след войната Сталин е бил много недоволен от това, че Хрушчов е започнал да се „украинизира“ и дори е пращал свои сътрудници да го очистят. Слава богу, не са го „очистили“
В Русия твърдят, че с анексията на Крим Москва си е върнала нещо свое, което Хрушчов бил подарил на съветска Украйна. Как ще коментирате това?
Н. Хрушчова: Никита Хрушчов никога не е предавал Крим на съветска Украйна. Той е бил ръководител на Комунистическата партия на Съветския съюз, но не и на съветското правителство. Под документите от онова време подписи на Хрушчов няма – след смъртта на Сталин през 1953 година ръководството е било колективно и именно то е решавало всички важни въпроси.
След това решават да стоварят отговорността на Хрушчов, защото винаги е удобно да обвиниш някого или да кажеш, че властта е била еднолична. Хрушчов не е бил едноличен ръководител до 1958 година, затова не е могъл и да предаде Крим през 1954 година – това е дело на съветското ръководство.
А как да се отнесем към държавната позиция, че с анексията на Крим Москва си е върнала нещо свое?
Н. Хрушчова: По същество това е било предаване на Крим в друга съветска република – в този смисъл промяната е извършена в пределите на Съветския Съюз. А онези, които са подписали въпросното решение – Клим Ворошилов и Георгий Маленков в днешна Русия ги смятат за герои. Путин също обвини Хрушчов, че е предал Крим на Украйна, а в същото време твърди, че много обичал историята. В такъв случай би трябвало да знае, че това не е вярно, но твърдението му е удобно от пропагандна гледна точка.
Според Вас как ще завърши за Русия сегашната война в Украйна?
Н. Хрушчова: Ще завърши ужасно. Ще стане като в Афганистан. Ще се наложи или позорно излизане, или позорно признаване – или пък непризнаване – на грешките. От моя гледна точка това, което започна на 24 февруари, е едно от най-страшните и най-ужасни решения, които Кремъл би могъл да вземе. Това ще свърши зле за бъдещето на Русия. Мисля, че Украйна ще устои, ще издържи и ще бъде по-добре, отколкото е била преди.
А как мислите, колко бързо може да рухне популярността на Путин?
Н. Хрушчова: Не знам, не мога да кажа. Засега тя само расте – вече е стигнала 83 процента, макар че тези цифри може и да са преувеличени. Но в тази атмосфера на страх е възможно много хора да не се решават да кажат това, което мислят наистина. И да се съгласяват, че това е велика операция, макар да са на друго мнение.
Но популярността расте именно поради това, че Западът като че ли спусна нова Желязна завеса. Така че Путин има популярност, но тя ще се задържи само дотогава, докато не започнат реално да се усещат икономическите санкции. Ще започнат да изчезват продукти, няма да има възможност за избор на дрехи. Нали помните каква беше ситуацията в Съветския съюз? А когато се появи дефицит, недоволството започва да расте – след две, три или четири години котелът отново ще започне да кипи. Но не мога да предскажа точно кога ще се случи това.
Нека да си спомним как свалят Хрушчов от власт – то става напълно неочаквано – макар и да е знаел, че ще го свалят, той не се е борил да го предотврати. Все пак и за него, и за апарата, и за цялата страна това става неочаквано. По същия начин стоят нещата и с Путин – всичко може да се случи във всеки един момент.
*******
Разгледайте и тази снимкова галерия на ДВ:
Русия и Украйна: историята на един конфликт
Конфликтът между Киев и Москва далеч не е от вчера: тук ви разказваме за ключовите събития, които станаха предпоставка за напрежението между двете държави.
Снимка: Imago Images/ITAR-TASS
1991: Разпадането на СССР и създаването на ОНД
През декември 1991-а Украйна, Русия и Беларус подписват разпадането на СССР. Москва явно разчита да запази влиянието си в рамките на Общността на независимите държави и чрез доставки на евтин газ. Но не се случва така. Русия и Беларус създават държави съюзници, а Украйна все по-често започва да насочва погледа си на запад. На снимката: Л. Кравчук, Н. Назарбаев, Б. Елцин и Ст. Шушкевич.
Снимка: dpa/picture-alliance
1994: Споразумението за наследството на СССР
Украйна наследи от СССР почти милионна армия и третия по големина ядрен арсенал в света. Киев се отказа от ядрените ракети, предавайки ги на Русия в замяна на икономическа помощ и гаранции за сигурност. Това беше договорено в Будапеща през 1994 година. На снимката са лидерите на Русия и САЩ Борис Елцин и Бил Клинтън. Западът не интегрира Киев в своите структури, а реакцията на Русия беше сдържана.
Снимка: David Brauchli/AP Photo/picture alliance
2003: Първите пукнатини в отношенията между Киев и Москва
До първата дипломатическа криза между Москва и Киев се стигна при президента Путин. През есента на 2003 г. Русия започна да строи диги в Керченския проток в посока към украинския остров Тузла. Киев счете това за опит за промяна на границите. Конфликтът бе решен след лична срещу между президентите на двете държави. Строителството бе спряно, но появата на първите пукнатини в отношенията беше факт.
Снимка: Valeriy Solovyov/dpa/picture-alliance
2004: Оранжевата революция
На президентските избори в Украйна през 2004-а Русия активно поддържаше проруския кандидат Виктор Янукович, но неговата победа на бе зачетена заради подозрения във фалшификации. Президент стана прозападният политик Виктор Юшченко. Неговата победа маркира преломен момент в политиката на Русия към Украйна, а Москва си постави за цел да не допуска вече подобни "цветни революции".
Снимка: Sergey Dolzhenko/picture-alliance/dpa
2006/2009: Спирането на газовите доставки
По времето на президента Юшченко Русия на двата пъти спря газовите доставки, преминаващи през Украйна - това стана през 2006 и 2009 година, което доведе и до временно спиране на транзита на газ за Западна Европа. На снимката: служител на Газпром на 200 метра от украинската граница в Курска област през 2009 година.
Снимка: Maxim Shipenkov/dpa/picture alliance
2008: Украйна - член на НАТО?
Ключовото събитие стана през 2008 година: На срещата на НАТО в Букурещ президентът Джордж Буш предложи да се даде перспектива за членство в Алианса на Украйна и Грузия. Путин рязко се обяви против и даде да се разбере, че не признава пълната независимост на Украйна. В резултат на това Германия и Франция блокираха плана на Буш. На Украйна и Грузия бе обещано членство в НАТО, но без конкретна дата.
Снимка: Vladimir Rodionov/dpa/picture-alliance
2013: Когато Русия накара Киев да се откаже от курса към ЕС
Без перспектива за прием в НАТО, Украйна избра икономическото сближаване с ЕС. През лятото на 2013-а Москва започна да оказва натиск с цел да откаже властта в Киев от тези намерения. В резултат правителството на Янукович прекрати подготовката за подписване на споразумение за асоцииране към ЕС. След това в Украйна избухнаха протести, а през февруари 2014 г. Янукович бе принуден да бяга в Русия.
Снимка: Getty Images
2014: Повратният момент - анексията на Крим
По време на вакуум във властта в Украйна Русия анексира полуостров Крим през март 2014-а. Този повратен момент даде началото за необявена война, която продължава и днес. На снимката: руски военни в Симферопол, Крим през март 2014 година.
Снимка: Filippo Monteforte/AFP/Getty Images
2014: Войната в Донбас и "народните републики" Луганск и Донецк
Руски и местни паравоенни структури провокираха избухване на сепаратизъм в Донбас. Провъзгласени бяха две "народни републики" в Луганск и Донецк, ръководени от руски военни, облечени в униформи без опознавателни знаци. Киев реагира бавно, изчаквайки резултата от президентските избори в края на май 2014-а. След това украинските власти прибегнаха до широкомащабна употреба на сила.
Снимка: REUTERS/Maxim Shemetov
2015: Битка за позиции
В началото на 2015 сепаратистите преминаха в широко настъпление. Киев обвини Москва в тайно използване на военни сили. Русия отричаше. Украинските сили претърпяха поражение в района на Дебалцево. С посредничеството на Германия и Франция беше подписан договорът "Минск 2", но това споразумение и до днес си остава само частично изпълнено.
Снимка: Andriy Andriyenko/AP/dpa/picture alliance
2021: Руски войски по границата с Украйна
През 2021 се стигна до ново изостряне на отношенията. Русия на два пъти - през пролетта и есента - разположи свои войски по западната граница. Украинското и западните разузнавания съобщиха за опасност от евентуално въоръжено нападение. Москва настоява за гаранции, че Украйна няма да бъде приета в НАТО и обяви, че докато това не се случи, няма да изтегли войските си от границата.