Доскоро десетте по-нови членки на ЕС от Източна Европа, известни като ЕС10, живееха с надеждата за възстановяване от кризата въпреки мудното икономичеко темпо и безработицата. Първата половина на тази година изглеждаше насърчителна. Втората половина преминава под знака на влошените външни условия. Става все по-ясно, че Нова година, уви, няма да донесе дългоочакваното възстановяване в Източна Европа. 2012 ще бъде година на ново икономическо забавяне. Това не е предположение, а официална прогноза на Световната банка. Институцията току-що издаде редовния си доклад за икономиките на ЕС10 - и обяви перспективите на тази група държави за “несигурни”. България е част от тази група.

Затъването е необратимо?

Прогнозата на Световната банка е категорична - забавяне. Дали в превод това означава нова рецесия, няма кой да признае, но ето какви са данните:

Прогнозата за икономическия растеж в ЕС10 през 2012 е 2.1 процента, значително забавен в сравнение с тази година. С изключение на Румъния и Словения, които ще имат слабо подобрение на икономиките си, във всички останали страни от групата растежът ще намалее наполовина.

Изключение прави България. Нейният растеж ще остане 2 процента - цифрата е същата като тазгодишната, т.е. каквото преживявате тази година, това Ви очаква и догодина. Но дори за това няма гаранция - всички цифри в прогнозите могат да се влошат в зависимост от това какво ще се случи в еврозоната, предупреждават експертите.

Ситуацията не вещае нищо добро, продължава Световната банка. Пазарите за износ в Европа диктуват негативните тенденции в ЕС10. Две трети от износа на страните от тази група са насочени именно към поразените от кризата европейски пазари. България, Словакия и Чешката република зависят 80-процентово от продажбата на стоките си навън.

Няма какво да възпре настъплението на кризата към борещите се за стабилност страни от ЕС10. Около 75 процента от банковия сектор в тези страни са притежание на западноевропейски банки, които обаче се нуждаят от два и половина трилиона евро, за да покрият изискванията за капитализация. В същото време постъпленията на презграничен капитал от Западна Европа и в този момент остават централни за стабилността на финансовата система и за кредитирането в Източна Европа.

Рискът тези потоци да пресъхнат е много голям. Западните банки могат да се опитат да изтеглят авоари от Източна Европа на стойност около 13 милиарда евро. Ако това се случи, пари за финансиране на местните икономики няма да има и те ще започнат да се задушават, предупреди и директорът на МВФ Кристин Лагард.

Колко големи ще са пораженията?

Пари няма откъде да дойдат и за инвестиции. “Световният климат не е благоприятен за инвестиции”, отбелязва Световната банка. С влошаването на външната ситуация ще намалеят и парите, изпращани в източноевропейските страни от хората, които работят зад граница.

Колко големи ще са пораженията в Източна Европа, засега не може да се каже. Това ще зависи от степента на забавяне в еврозоната. С малки изключения, страните от ЕС10 нямат достъп до финансови стабилизатори и нямат много собствени въможности за справяне с евентуално ново влошаване на кризата.

Означава ли това, че трябва да се тревожим? Отговорът гласи: да. Защото щом една тъй предпазлива институция като Световната банка отправя такива сериозни предупреждения, опасността наистина е реална.