Коментар от Ясен Бояджиев:

Потресаващи със своята конкретност данни за корупция при обществени поръчки за стотици милиони. Очевиден опит за прикриване на тези данни чрез унищожаване на улики. Журналисти се опитват да го предотвратят, като сигнализират полицията, проследяват няколко автомобила и в дупка в полето откриват горящи чували със счетоводни документи. Вместо да се включат в спасяването на документите, първата работа на пристигналите по-късно полицаи е да арестуват двамата журналисти и придружаващия ги адвокат.

Арестът

Арестът сам по себе си е скандален и затова първият възникнал въпрос логично беше този: кому е бил нужен и защо се е стигнало до него. Ето три възможни отговора:

Според едни, това е опит за възпрепятстване на журналистическо разследване и посегателство срещу медийната свобода. Според високопоставен полицейски началник, това не е арест, а рутинна процедура по „установяване на самоличността по категоричен начин". Действията на полицаите били професионални. Тогава обаче остава неясно защо е трябвало журналистите да бъдат тръшнати на земята с ръце на гърба и "закопчани" с белезници, след като е било очевидно, че не горят документите, а ги гасят. Както и защо „рутинната процедура“ е продължила цели седем часа и е приключила едва след намесата на чуждо посолство.

Разбира се, съществува и тази възможност: твърде вероятно е да става дума просто за недоразумение и липса на достатъчно комуникация. Както и за най-обикновена некадърност и безпросветност.

По-важните въпроси

Около този безсмислен арест има и по-важни въпроси. Оплетен в противоречивите си обяснения, без да иска ги формулира именно въпросният полицейски началник. Първият въпрос е съвсем конкретен: ”Каква работа имат тези журналисти да се намират на мястото, нали са подали на нас информацията?". Отговорът е очевиден - журналистите са били на мястото, защото опитът ги е научил, че не могат да вярват на полицията и на останалите органи, които би трябвало да се борят срещу подобни престъпления.

Вторият въпрос звучи обобщаващо и символично: „Българските служби за сигурност ли работят или журналистите?". Краткият отговор гласи, че когато става дума за корупция и за общата медийна картина в България, едните въобще не „работят“, а другите го правят недостатъчно и по изключение.

Медиите

Разследващата журналистика в България е много рядка птица. Не само защото е скъпа и не всички могат да си я позволят. Когато пък става дума за разследване на т.нар. висока корупция, „Биволъ" (изданието, което разследва случая и чийто журналист беше задържан) е едно (може би най-яркото) от броящите се на пръстите на едната ръка изключения. Техните журналисти и издатели са подложени на систематичен тормоз, заплахи, икономически и прокурорски удари. На този фон дори арестът, за който става дума, изглежда дребна работа. На всичко отгоре от разследванията им рядко произтичат някакви неблагоприятни за корумпираните последици.

Но да оставим разследващата журналистика настрана. Тук малцинство са дори медиите и журналистите, които просто се задълбочават под информационната повърхност, търсят и обясняват корените и взаимовръзките на събитията, задават съществените въпроси. Малцинство, което също е мишена на всевъзможни форми на натиск.

И накрая - имаме огромно мнозинство от медийни и журналистически ментета, които с мълчанието си, с измислиците и лъжите си се превръщат в пасивни спомоществователи или активни съучастници в безнаказано ширещата се корупция. Сумарният резултат от всичко това е, че страната пропада все по-надолу в световните класации по свобода  на медиите.

Институциите

И все пак - българските медии и журналисти „работят“ много повече от „българските служби за сигурност“ и цялата грамада от антикорупционни, разследващи, контролиращи и регулиращи органи и институции. Както показва и конкретният случай. Някой съмнява ли се, че ако журналистите не се бяха заели с проследяването и не бяха отишли на мястото, цялата уличаваща документация щеше да бъде унищожена?

Сега, цяла седмица по-късно, след като се разшумя и на международно равнище, се разбързаха да се „сезират“ едни други. Но опитът учи, че от това едва ли ще произтече нещо. Накрая най-вероятно всичко ще се забрави, както в много други подобни случаи. Защото тук кипи имитация на дейност за отклоняване на вниманието или за издаване на индулгенции. А ако изобщо нещо се разследва, то е само за да може в нужния момент да се удари, шантажира или рекетира някой икономически или политически конкурент.

Резултатът

Съвсем ясно се вижда какво става, когато институциите не работят, а истинските медии са мачкано, заглушавано и отвсякъде задушавано малцинство. Потъват милиони, платени по веригата в нагласени поръчки и търгове, асфалтът няма сцепление, магистралите са на вълни, банки фалират изневиделица, политици ненадейно се превръщат в крупни предприемачи и собственици. А мнозинството от населението, подложено от псевдомедиите на пропаганда и промиване на мозъци, или не знае, или нехае. Най-много да се ядоса, ако му повишат тока, парното или цигарите…