80-годишният Томас Транстрьомер е сред най-превежданите скандинавски автори. Неговите богати на метафори и образност стихотворения обрисуват най-вече картини от ежедневието и природата. Специализираният литературен седмичник Publishers Weekly описва интроспективния стил на Транстрьомер като "мистичен, разнообразен и тъжен" - за разлика от живота на поета, изпълнен с ангажимент за един по-добър свят, а не само с писането на лирика.

В началото са "Седемнайсет стихотворения"

Транстрьомер е роден на 15 април 1931 в Стокхолм. Отгледан е от майка си. През 1956 завършва психология и започва работа в един поправителен дом. Още като студент той публикува първата си стихосбирка, озаглавена "Седемнайсет стихотворения". През 1966 получава наградата Белман, последвана от многобройни отличия, включително германската награда Петрарка и Северната награда на Шведската академия.

Той е издал вече десет стихосбирки, когато през 1990 е поразен от мозъчен удар, който нарушава говорната му способност и парализира частично едната му ръка. След шестгодишно прекъсване Транстрьомер публикува "Траурната гондола", от която само в Швеция са продадени 30 000 екземпляра - удивителен успех за един поет.

Следващата публикация на Транстрьомер е колекцията от 45 хайку, която излиза през 2004. Оттогава музиката заема в живота му по-важно място от поезията, споделя той пред шведския вестник Dagens Hyheter в началото на тази година.

Стихове, смълчани като картини

В България новият нобелист е познат с антоголията "Есенен архипелаг", издадена още през 1981. Българската познавачка на творчеството му Цветанка Еленкова пише: "Малко са поетите, които казват много с мълчание, а още по-малко са онези, които го казват чрез мълчанието на своите стихове. Защото стиховете на Трьнстрьомер са именно стихове на мълчанието, смълчани като картини".