През изминалите години с Нобел за мир бяха отличавани предимно политици, които обременяваха наградата с всичката амбивалентност на държавната власт и политика. Това не се приемаше добре и обезценяваше идеята на Алфред Нобел.

Този път се очакваше, че ще бъде отличен някой от протагонистите на Арабската пролет, и наистина в лицето на Тауакул Карман Нобеловият комитет почете една правозащитничка от арабския свят. Обосновката на комитета със сигурност щеше да допадне на Нобел: трите жени получават престижната награда за своята "ненасилствена борба за сигурността на жените и за правото им на пълноценно участие в миротворческата работа".

Достойни лауреати

Това обаче не е арабска, нито африканска, а световна тема, както напомни ООН с две резолюции за "Жените, мира и сигурността" през 2000 и 2009. Световната организация подчерта, че жените "са представени много слабо във всички фази на мирния процес". Жените трябва да бъдат не само по-добре защитени във войни и конфликти, те самите би трябвало да допринесат много повече за преодоляване на насилието.

Освен това жените все по-често биват превръщани в целенасочен обект на войната: сексуалното насилие разрушава живота на жени и семейства, а виновниците в повечето случаи остават ненаказани. В процесите срещу военнопрестъпници обвинението по точка "масово изнасилване" често бива подминавано, защото не може да бъде осигурена адекватна защита на свидетелките или просто, за да бъде приключен по-бързо съответният процес.

Жените - с активна роля в мирния процес

Джонсън Сърлийф, Гбоуи и Карман са във всяко отношение достойни лауреати. Отличаването им показва, че жените по света играят активна роля в мирния процес, но и че могат да свършат още по-голяма работа. Те имат впрочем една достойна предшественичка: през 2004 Нобеловата награда за мир бе присъдена на кенийската активистка Уангари Маатай, която по онова време почти никой не познаваше. Тя почина преди няколко дни, но нейната политика в защита на жените се радва днес на растящо признание.