Вашингтон шпионира дори и най-близките си съюзници и партньори. През почивните дни списание "Шпигел" разкри, че само в Германия американската Агенция за национална сигурност (АНС) прихваща, архивира и оценява месечно половин милиард телефонни обаждания, имейли и текстови съобщения. Всъщност бившият служител на ЦРУ Едуард Сноудън още преди 3 седмици каза, че "на практика всеки експерт от АНС е в състояние да следи когото си пожелае - дори и американския президент, стига да има електронната му поща". Тогава обаче малцина си зададоха въпроса какво се крие зад неговите думи. Сега, благодарение на Сноудън, германците узнаха, че и те са шпионирани от своите съюзници, при това в невероятни мащаби.

Американското правителство твърди, че подслушването е необходима мярка в борбата срещу тероризма. "Срещу хората на Осама бин Ладен трябва да е позволено всичко" - така звучи логиката на американците. Та нали в крайна сметка всичко се прави в защита на западните демократични ценности и общества, казват американците. Самият президент Обама пък казва: "Не е възможно да имаме 100 процента сигурност, 100 процента личен живот и нула процента неудобства".

Чудовищна машина за следене

Откакто Сноудън проговори, знаем със сигурност, че това е само една (малка) част от истината. Защото какво общо с борбата срещу тероризма има например подслушването на европейските институции? Или пък това на една среща на върха на най-развитите страни в света? Поддържането на подобна чудовищна служба за следене по-скоро носи тоталитарни черти, коментира по този повод "Шпигел". Списанието разполага със запис на вътрешна презентация на АНС, в която се казва, че САЩ трябва да установят световно надмощие над потока от информация. Този план е разработен още преди години, така че най-вероятно Щатите вече са напреднали доста по него.

В този план Германия е третирана като партньор и противник едновременно, и още по-точно - като партньор от трета категория. Очевидно американската Агенция за национална сигурност прилага тоталитарните си методи на подслушване не само спрямо държавните служби и бизнеса, но и към всички нас - обикновените хора, дори тези, които са убедени, че нямат нищо за криене, четем още в "Шпигел".

За една правова държава това е неприемливо. Член 10 от Конституцията на Германия постановява неприкосновеността на тайната на писмата, пощенските пратки и телекомуникационните съобщения. Това би трябвало да разбират добре и американците, в чиято конституция също има текст, гарантиращ свободата на мнението и пресата. Задача на държавата е да защитава тези граждански свободи. Сега канцлерката Меркел би могла да отвърне на Щатите като например наложи вето върху споразумението за свободна търговия между ЕС и САЩ - поне докато не бъде премахната тази порочна практика на АНС. Засега обаче не е известно Берлин да е предприел конкретни действия.

Какво знае германското разузнаване?

Как ли щяха да реагират германските политици, ако всичко това го беше сторила Русия, а не Америка? Със сигурност вече щяха да бъдат изречени куп гневни реплики. И с право! В случая с Щатите обаче те са предпазливи. За това би могло да има и разумно обяснение: сега може да се окаже, че германските власти знаят повече отколкото е позволено. Защото е малко вероятно американците да са действали изцяло на своя глава без да прибягват до услугите на германското разузнаване. Подобно сътрудничество би обяснило как такъв огромен брой данни - 500 млн. комуникационни съобщения от Германия - влизат безпроблемно в информационния масив на вътрешната програма на АНС "Boundless Informant" (информатор без граници).

С нея американците се опитват да си осигурят световно превъзходство в контрола на информационния поток. Очевидно за тяхната Агенция за национална сигурност това е въпрос от най-висок приоритет. За правовата държава обаче по-важният въпрос в случая е този за неприкосновеността на информацията. Разкритията на Едуард Сноудън са само първа стъпка в защита на обществения интерес. Той самият бе заявил следното: "Не искам да живея в свят, в който се записва всичко, което правя или казвам."

АГ, ДПА, Шпигел, Е. Лилов; Редактор: М. Илчева