Точно половин година. Толкова трябваше да мине от последните избори, за да могат по-малките демократични партии, останали извън парламента, да намерят пътя към партньорството. Зачестилите общи декларации на „Да, България“, ДСБ и още няколко формации оформят вече и облика на новата група - те се противопоставят на всички в настоящия парламент, определят статуквото като олигархично, единствени забелязват превзетото правосъдие, а доколкото Бойко Борисов е властелин на политическото настояще, тези формации си слагат достатъчно различимия етикет „Без Борисов“.

Така в момента се появява нова извънпарламентарна опозиция, в която, разбира се, има и познати лица. Предстои още път, преди Христо Иванов, Атанас Атанасов и компания да могат да предложат алтернатива, за която гражданите, които останаха непредставени, да могат да гласуват на следващи избори. Този процес е и закономерен, и очакван. И все пак е новина - на фона на острото противопоставяне между лидерите на т.нар. демократична общност.

Новата петица

Поредицата остри политически позиции от последния месец са подписани от „Да, България“, ДСБ, БЗНС, „Зелените“ и малката либерална формация ДЕОС. Последните две създадоха коалицията, с която „Да, България“ се наложи да участва на изборите поради липсващата към онзи момент съдебна регистрация. БЗНС все още е формално в Реформаторския блок, от който обаче не се чува звук. А несъстоялата се коалиция между „Да, България“ и ДСБ в началото на годината често се използва като обяснение за изборния неуспех поотделно. Сложните отношения вървят заедно с натрупано недоверие и подозрение.

И все пак: новата петица започва да оформя своя облик - те говорят за всички онези пороци, които парламентарните партии се правят, че не забелязват. Управлението на ГЕРБ с „Обединените патриоти“ на практика няма опозиция - БСП гали носталгията по миналото на част от избирателите си, ДПС винаги е част от играта по някакъв начин, а партията на Марешки все още е в графата „явление“. Така единственото противопоставяне идва от новата петица извън парламента.

„Да, България“, ДСБ, БЗНС, „Зелените“ и ДЕОС протестираха срещу избора на Стоян Мавродиев за директор на държавната Българска банка за развитие - заради провала му като председател на Комисията за финансов надзор, „която трябваше да се задейства и предотврати престъпната схема КТБ“. Само тези партии поискаха оставката на министъра на икономиката Емил Караниколов заради „зависимостта му от тандема Пеевски-Василев“ и необяснимите му действия срещу оръжейната фирма „Дунарит“, с които взима страна в спора между двамата споменати. Отново само тези партии призоваха председателя на парламента да обърне необходимото внимание, а съответните комисии да се занимаят с докладите на директора на Бюрото за контрол на СРС Бойко Рашков, който говори за масово незаконно подслушване, извършвано под контрола на ДАНС и пред затворените очи на прокуратурата. Същата петица призова и президента Радев да не подписва назначаването на Георги Чолаков за председател на ВАС заради съмненията около имотното му състояние и заради силовия му избор от бетонното мнозинство във ВСС. Факт е, че нито една от парламентарните партии не изглежда притеснена - и не обелва нито дума за тези проявления на превзетата държава.

Ясното и неясното

Обликът на новата извънпарламентарна опозиция се оформя. Ясно е кой влиза вътре - ядрото е около партиите на Христо Иванов и Атанас Атанасов, подкрепени от по-малки организации. Те говорят за алтернатива на Борисов и го причисляват към модела, олицетворяван, според тях, от Пеевски, Цацаров и сие. Ясно е и кой няма да влезе вътре - СДС с председател Божидар Лукарски държи на идеологическата близост с ГЕРБ и не приема противопоставяне с Борисов. Партията на Меглена Кунева изглежда във всеобща изолация, а и в отпуск. С това яснотата приключва - виждаме кой и срещу какво се обявява.

Неясното е засега повече. „Няма да се борим да бъдем част от модела “Борисов”, а да представим алтернатива“, казва Атанасов. „Целта ни не е само да минем 4% и да влезем в парламента“, казва често Христо Иванов. Следващата им задача е да определят ясно своята цел - дали ще са вечна опозиция, дали отново се виждат като част от общо управление с ГЕРБ, дали имат смелостта да работят за по-голяма цел. Техните избиратели очакват това, защото още помнят чистосърдечното признание на Лукарски, че думите „Никога с Борисов“ били просто предизборен трик.