Нова година е на първи януари. Но също така може да бъде на първи февруари или на 26-и септември. В различните култури и религии хората изпращат старата и посрещат Новата година по различно време.
Реклама
1 януари
В Римската империя началото на годината се падало на първи март, но през 45-а година пр.н.е. Юлий Цезар прокарва календарна реформа, с която премества събитието на първи януари. Датата обаче е определена окончателно за "християнската" Нова година в Григорианския календар едва през 1691-а година при папа Инокентий XII. Преди това християните празнували настъпването на Новата година или на Богоявление (6 януари), или на Рождество Христово (25 декември). През 1967-а година папа Павел VI обявява първи януари и за Световен ден на мира.
1 февруари
Китайската Нова година (Чун Дзие) е най-големият празник в тази част на света. Датата се изчислява според традиционния китайски лунен календар и се пада на новолуние между 21-и януари и 21-и февруари. Тази година е на първи февруари в годината на Водния тигър.
В Китайската народна република новогодишните тържества традиционно продължават 15 дни, като първите три са официални неработни, а на 15-ия ден е кулминацията на празненствата: тогава се провежда традиционният фестивал на фенерите. Китайците посрещат Новата година с фойерверки и танци с дракони и лъвове.
24 юни
Маорите, коренните жители на Нова Зеландия, както и други полинезийски народи в южната част на Тихия океан наричат празника Матарики, което е свързано със съзвездието Плеяди. Когато в края на май или началото на юни на нощното небе за първи път се появят Плеядите, за маорите това е знак, че свършва старата и започва Новата година. Ще рече, че Нова година настъпва на различни дати. През тази година Матарики ще се падне на 24-и юни.
30 юли
В ислямския календаргодината започва с месеца Мухарам, в който пророкът Мохамед е избягал от Мека в Медина - важна дата за мюсюлманите. По християнския календар това се е случило през 622-а година, което означава, че на 30-и юли 2022-а започва 1444-ата ислямска година. Ислямският календар е класически лунен календар, състоящ се от 12 лунни месеца от по 29 или 30 дни и поради това е с 11 дни по-къс от Григорианския. През 2023-а ислямската Нова година ще се падне на 19-и юли.
11 септември
В края на лятото идва Новата година за коптите - най-голямата християнска общност в Египет. Коптският календар е свързан с египетския и води началото си от петото хилядолетие пр.н.е. Неслучайно е смятан за най-стария действащ календар в света.
И за около 100 милиона етиопци Новата година започва чак на 11-и септември. Тази източноафриканска страна има свое собствено летоброене. То се основава на едни от вариантите на коптския календар, който изостава от Григорианския с около 7 години и 8 месеца. Затова сега в Етиопия ще започне 2015-а година.
26 септември
Евреите пък отбелязват Нова година на първия ден от седмия месец на еврейския календар - тишри. Той винаги се пада през септември или през първата половина на октомври. На иврит празникът се нарича Рош Хашана, което в буквален превод означава "глава на годината". Той поставя началото на 10 дни покаяние, чиято кулминация е празникът Йом Кипур (Ден на изкуплението) - най-големият еврейски празник. Празненствата продължават два дни. Според еврейския календар, 2022-а година е 5783-ата година след създаването на света. И понеже зависи от ритъма на луната, празникът е подвижен: през 2022-а година новогодишните празненства ще започнат в навечерието на 26-и септември.
Нова година в Европа: най-причудливите обичаи
Разни хора, разни обичаи: в различните краища на Европа посрещат Новата година различно. В тази снимкова галерия се спираме на някои от най-необикновени новогодишни обичаи на Стария континент.
На 31 декември в Шотландия с пищни фойерверки посрещат празника Хогманай. Облечени в традиционния шотландски килт, мъже обикалят по домовете и черпят с уиски и хляб, носят със себе си и въгленче. Появата им пред прага на дома носи късмет на обитателите му. Точно в полунощ всички пеят традиционната келтска песен "Auld Lang Syne".
Снимка: dapd
ЧНГ по датски
В Дания това е стара традиция: точно в 18 часа на 31 декември кралицата поднася новогодишното приветствие, което се излъчва по всички радио- и телевизионни канали. След това датчаните сядат на трапезата с приятели, вдигат наздравици с много шампанско и си похапват "Kransekage" - сладкиш от бадемово тесто. На когото са му останали сили, точно в полунощ се качва върху стол, за да скочи от него.
Снимка: Imago/Dean Pictures
Австрия: валсове и сладки-рибки
В полунощ на 31 декември в Австрия от всички радиа и телевизии звучи "На хубавия син Дунав". Така, понесени от ритъма на валса, австрийците посрещат Новата година. На празничната трапеза не бива да липсват сладките във формата на рибки, на които обаче първо им се изяждат перките и опашките - за да не избяга щастието. Нещастие може да споходи и всеки, който простира пране в новогодишната нощ.
Снимка: DW/E.Numanovic
Испанците броят с грозде
Това е стара испанска традиция, гарантираща много смях и забава: точно в полунощ при всеки удар на часовника испанците слагат в устата си по едно зърно от грозде, отброявайки дванайсетте удара на часовника. При това нямат право нито да сбъркат при броенето, нито да се задавят, иначе ще бъдат нещастни през годината. В 5 часа сутринта празнуващите се черпят с чурос - пържено тестено изделие.
Снимка: picture-alliance/dpa/M.A. Molina
Италия: червено бельо, джолан и леща
За Нова година италианците обичат да си подаряват червено бельо, а старото се изхвърли през прозореца. Поверието гласи, че това носи късмет. На новогодишната трапеза пък в никакъв случай не бива да липсва свински джолан с леща. Смята се, че това носи щастие.
Снимка: picture-alliance/dpa/P.Seeger
Чехия: попитай ябълката!
В Чехия посрещат Новата година с пенливо вино и вкусни чешки хлебчета "Chlebicky". За да узнаят каква ще е съдбата им през настъпващата година, чехите имат обичай да разполовяват ябълка: ако семките ѝ се окажат на кръст, това не вещае нищо добро. Но образуват ли звезда, това е сигурен знак за голям късмет. Както и в България, точно в полунощ прозвучава националният химн и лумват фойерверки.
Снимка: picture-alliance/dpa/R. Fluger
България: кукери и сурвакари
В България има обичай по Нова година кукери да прогонват злите духове: мъже, предрешени като страшни зверове, танцуват по улиците, за да пропъдят студа и лошите сили. За плодородие пък извършват символични обредни действия. Хората се сурвакат за здраве и късмет.
Снимка: picture-alliance/dpa/V. Donev
Гърция: коз, коз и ЧНГ!
Гърците празнуват настъпването на Новата година в семеен кръг, играят карти и хвърлят зарове. Поверието гласи, че който спечели на карти, ще има късмет през цялата година. Утешението за загубилите е, че ще бъдат щастливи в любовта. Подобно на българите, гърците също слагат паричка в празничната питка. На когото се падне тя, ще бъде богат.
Снимка: enry Schmitt/Fotolia.com
Турция: отвори крана на чешмата!
И в Турция късметът не идва сам, а трябва да го повикаш. Обичаят повелява в полунощ да отвориш всички кранове и вратите на жилището, преди отново да ги залостиш. Турците също обичат да си подаряват червено бельо - за здраве и щастие. А гръмкият смях и яденето на сладко са залог за мирна година. Подаръците идват заедно с "Noel Baba" - турския Дядо Коледа.