Този ден е чакан в Македония цели 26 години. За малката и изолирана балканска държава членството в най-могъщия военен съюз на света открай време беше въпрос на оцеляване. Още през 1990-те години цареше убеждението, че вътре в страната това членство ще донесе по-силно етническо и социално сплотяване, а навън – сигурност на границите със съседите. И не случайно македонският парламент гласува кандидатурата за приемане в НАТО тъкмо през 1993 година, по време на кървавите войни в бившата Югославия. Да, те така и не достигнаха македонската граница, но опасността беше трайна и осезаема.

В крайна сметка обаче Република Македония така и не доживя да види големия успех. Защото дните на държавата с това име са преброени. Дори НАТО не споменава бъдещата си членка поименно в днешната си публикация: „На 6 февруари 2019 година постоянните представители на 29-те страни-членки на НАТО ще подпишат със Скопие протокола за присъединяването."

Нека да припомним, че Скопие е столицата на въпросната държава. А в края на тази седмица, след като гръцкият парламент ратифицира протокола за присъединяване, пред света ще бъде представена една „нова" държава: Република Северна Македония.

Струваше ли си усилието?

Това е цената, която Македония плаща, за да влезе в клуба. За много от нейните граждани тази цена е твърде висока. За радост обаче, хората, които днес взимат политическите решения, не мислят така. Скопие и Атина проявиха голяма смелост и силна политическа воля, за да решат така наречения „спор за името", който от 2008 година блокира приемането на страната в НАТО и в ЕС и вече десетилетия трови отношенията между двата народа.

Независимо от това мнозина все още се питат: Струваше ли си да се променя името на страната, да се търгува с част от идентичността и историята, само заради едно членство в НАТО?

Да, струваше си! Не само, защото то гарантира на страната благосъстояние и стабилно бъдеще, но и защото затваря (поне засега) една страница от безкрайната хроника на вътрешно балканските исторически конфликти между съседни страни. И дава шанс на новите поколения да прекратят копаенето на исторически окопи и да подхванат планове за бъдещето.

В контекста на целия Балкански полуостров и на Югоизточна Европа, присъединяването на (Северна) Македония към НАТО може би най-сетне ще тури край на пререканията по тъй наречения „македонски въпрос", който тлее в региона от толкова дълго време насам. И в допълнение ще повиши стабилността на Балканите тъкмо във времена, когато духът отново може да излезе от бутилката – най-вече покрай очакваното окончателно решение за статута на Косово.

По-добре съюзник, отколкото фактор на нестабилност

(Северна) Македония няма армия, а брутният ѝ вътрешен продукт се доближава до бюджета по-скоро на среден германски град, отколкото на водещите европейски държави. Независимо от това и САЩ, и редица ключови държави от Евросъюза отдавна осъзнаха, че е много по-добре тази страна да бъде съюзник на Запада, отколкото да се рискува нови размирици на Балканите. Освен това (Северна) Македония е рядък пример на що-годе функционираща мултиетническа демокрация в един много уязвим регион, а този факт е допълнителен плюс за бъдещото ѝ членство в НАТО. Във военно и в икономическо отношение страната няма никаква стойност, но ако вземем предвид сегашните геополитически интереси (Русия, Китай) и примера за успешно решаване на един конфликт, който може да бъде пътеводен за редица съседни страни (Сърбия, Косово, Босна и Херцеговина), то приемането на страната в НАТО може да се окаже изключително ценно.

За (Северна) Македония днес започва нова историческа глава. Страната все още е изправена пред редица трудности и препятствия. Нужни са реформи във всеки един сегмент от обществото, нужно е да се доизгражда вътрешната сплотеност, нужна е икономика, която произвежда нещо повече от изтичащи мозъци. Ако Евросъюзът реши през юни най-сетне да започне преговори за членство на Северна Македония, успоредно с приемането на страната в НАТО, това може да се окаже началото на възхода в тази дълго време забравяна част от Западните Балкани.