През последната седмица Крим преживява тъмни дни в буквалния смисъл на думата. Обявено е извънредно положение. От миналата неделя насам полуостровът не получава електричество от Украйна. Неизвестни лица са взривили няколко стълба по трасето на далекопоровода в Източна Украйна. И през изминалите седмици имаше опити за нарушаване на електроснабдяването, но те бяха неуспешни. Русия се опитва да изгради енергиен мост и прокарва високоволтов кабел под Черно море. Но по новото трасе може да потече ток едва през декември, който ще задоволява само част от нуждите на Крим. За първи път от анексията насам 2,3 милиона жители на Крим усещат болезнено зависимостта си от Украйна. Електроснабдяването е най-силният коз на Киев, но досега правителството на Украйна не беше използвало този лост за влияние. Украйна обаче не подава вече питейна вода от Днепър. Замразени са автобусните и железопътни превози към Крим.

Кримските татари стоят зад блокадата

В понеделник правителството в Киев прекрати и стокообмена с Крим. Т.нар. "блокада" започна през септември, когато активисти блокираха пътя на украинските тирове със стоки за Крим. За двигателна сила на "блокадата" минават кримските татари, чиито 250 000 представители живеят на полуостров Крим. Те се оплакват от натиск на руските власти, от арести, отвличания и убийства на техни сънародници. Лидерите им, които живеят в Украйна, нямат право да влизат на територията на Крим. Група кримски татари осуети в четвъртък усилията за възстановяване на взривените стълбове от електропровода и настоя на техните активисти да бъде осигурен свободен достъп до полуострова.

Блокадата се натъква на критика в Украйна. Някои смятат, че Киев е трябвало да наложи блокада много по-рано. Те обвиняват президента Петро Порошенко, че не е предложил конкретен план за връщането на Крим. Поддръжниците на "блокадата" пишат в социалните мрежи, че сега активистите трябва да водят "партизанска война". Критиците на "блокадата" пък предупреждават, че това бързо може да накара жителите на Крим да се отвърнат от Украйна.

Нито природен газ, нито въздушни полети

Москва реагира демонстративно въздържано на извънредната ситуация в Крим. Руският президент Владимир Путин заяви в сряда, че ще бъде намерено решение на проблемите. Той обаче обвини украинското ръководство, че мълчаливо насърчава ескалацията на положението. Руският министър на енергетиката заплаши да прекрати доставките на въглища за Украйна в отговор на енергийната блокада на Крим. Понастоящем Киев купува въглища от Москва, защото най-големите му въгледобивни мини в Донбас са под контрола на сепаратистите.

Спирането на тока обаче не е единственият пример за новите напрежения между Киев и Москва през последната ноемврийска седмица. В сряда например Русия спря доставките на природен газ за Украйна заради непредплатени сметки. Киев пък отговори, че сега Украйна нямала нужда от руски газ. Въздушното пространство е другото поле на конфликти. В четвъртък Украйна забрани прелитането на руски самолети през въздушното пространство на страната. Правителството в Киев обоснова тази стъпка с "усложняването на военното и политическо положение". Месец преди това Украйна забрани полетите на руски авиационни компании до Украйна. Русия реагира със същата мярка за украинските авиокомпании. Въздушният превоз между двете страна фактически е спрян.

Опасност за споразуменията от Минск?

Ескалацията на насилието в Източна Украйна е в основата на последното изостряне на и бездруго обтегнатите отношения между Москва и Киев. Договореното през септември примирие бива нарушавано почти всеки ден. Двете страни взаимно се обвиняват за ескалацията на напрежението. Наблюдатели споделят, че съществува опасност от провал на договореностите от Минск. Пълномощникът на федералното правителство за Русия Гернот Ерлер обвини Киев за ескалацията. "Тази ескалация, съзнателно провеждана от Киев, буди сериозна загриженост. Ситуацията може да се отрази отрицателно върху изпълнението на споразумението от Минск", заяви той за вестник "Нойе Оснабрюкер цайтунг".

Украинският посланик в Берлин Андрей Мелник изрази учудване от тези изявления. "Украйна би желала германската страна да реагира също толкова активно и на ежедневните нарушения на човешките права в Крим и в Източна Украйна. За много активисти и представители на кримските татари е очевидно, че кримският въпрос постепенно изчезва от дневния ред на световната политика", заявява украинският дипломат в разговор с Дойче веле. Според него именно "усещането за безнадеждност" е в основата на последните развития. Посланик Мелник отхвърля обвиненията срещу Киев.