Младите не са помирисвали барут и не са проливали кръв - и затова им се е приискала война. А виновни са онези, които им набиват в главите черно-бяла картина за света, твърди известният руски педагог Евгений Ямбург. Повод за този разговор с него са все по-популярните в Русия военно-патриотични лагери. Ето какво казва експертът в интервю за Дойче Веле:

Ямбург: От медиите научавам, че в Подмосковието има такива лагери, където учат децата да взривяват мостове. Кому е необходимо това - не разбирам...

ДВ: Е, все пак има разлика между подготовката за реална война и игрите на война…

Ямбург: Вярно е. Навремето момченцата ходеха нощем по гробищата, за да подложат смелостта си на изпитание, днес пък се мятат в движение по стъпенките на вагоните - и това понякога завършва трагично. По принцип възможността да се използва романтическият риск позволява да се решат много проблеми на възпитанието и педагогиката. По този начин подрастващите могат да бъдат възпитани като революционери, авантюристи, престъпници или - колкото и да е странно - като следователи. Всичко зависи от педагозите.

ДВ: А какво се случва, когато във военно-патриотичните лагери се добави и такъв допълнителен елемент като историята?

Ямбург: Чувството за историчност е същностен елемент от всяка култура. Всеки народ има спомени както за триумфи, така и за травми. За мен патриотизмът е чувство както на гордост, така и на срам. Трябва не да се надуваме, а да извличаме поуки от историята. У нас обаче инерцията непрекъснато ни дърпа към постоянния триумф.

ДВ: Министърът на културата Мединский също изпратил сина си в един от военно-патриотичните лагери…

Ямбург: Мединский налага една гледна точка, която - според него самия - е държавническа. Но това е голяма заблуда. Хората, неизкушени от историята, искат всичко да е черно и бяло. Това се продава много добре, защото създава една опростена картина на света, която бързо се възприема от масовия потребител. Но това е много опасно. Завърти ли се веднъж, колелото на омразата някой ден ще смаже и онези, които са го пуснали в ход. Историята не бива да се бърка с пиара. Мединский се занимава с пиар и вярва, че го върши в полза на държавата. Аз обаче смятам, че това е много рисковано. В такава нажежена атмосфера хората все по-често търсят онова, което ги разделя, а не онова, което ги обединява. У нас в центъра на този процес са както мигрантите, така и положението в Крим и в Украйна. Днес атмосферата в Русия е изключително антивъзпитателна, защото няма по-лошо възпитание от ескалацията на омразата.

ДВ: Какво влияние оказва тази конфронтация върху децата?

Ямбург: Получава се нещо като задънена улица. На своите деца ние ще оставим един свят, пълен с огромно количество нерешени въпроси - въпроси, които нямат прости решения. Отчасти това са отколешни стегнати възли, които не можем да разсечем. Само че повечето възрастни, уви, смятат, че въпросите имат прости отговори. Тъкмо поради това днес мнозина от тях, включително и по-младите поколения, вярват, че инструментите, използвани навремето от Хитлер и от Сталин, са някакво спасение. Ние обаче, педагозите и историците, отлично знаем какво точно означава „окончателно решение”. Та нали навремето Хитлер си беше поставил именно тази цел: „окончателното решение” на еврейския въпрос. Знаем добре как приключи всичко.

Сталин пък си беше поставил за цел окончателно да реши социалния въпрос. Знаем как приключи и неговият опит. Тъй че прости решения няма. Днес светът е сложен, утре ще бъде още по-сложен, така че на нас ни трябват сложни хора. Психологическият роб не е способен да решава сложни въпроси, той се бои да поема отговорност, той е страхливец. А какъв е сложният човек? Този човек има голямо пространство на вътрешна свобода. С други думи: централната линия на възпитанието е като кобилицата, двете ѝ рамена трябва да се държат в равновесие: координираният ръст на свободата и отговорността на човека.

ДВ: Какво се случва, когато у детето се насади черно-бяла картина на света?

Ямбург: Тогава се стига до агресии и до издевателства един над друг. За да се сплоти една банда, достатъчно е да се каже срещу кого скрепяваме своето приятелство. Днешното поколение не е помирисвало истински барут, то не е проливало кръв - и затова му се е приискала война. Хората от това поколение започват да скандират нацистки лозунги, защото им се струва, че като противотежест на безпорядъка и хаоса, на конкуренцията и властта на парите трябва да се противопостави нещо идейно, което ще въздигне човека над всекидневната обиденост. Войната е нещо красиво - но само на кино и в интернет. Най-труден обаче е въпросът за родителите, защото самите деца изобщо не са виновни. Проблемът не е между бащите и децата, проблемът е само на бащите: техните фобии, страхове и заразеност с митове, които те предават на децата си.