Жилищата, в които живеят, са гавра с човешкото достойнство: запушени тоалетни, наблъскани един до друг матраци, без електричество и отопление. В германската конституция е записано, че достойнството на човека е неприкосновено. Но по всичко личи, че в конкретния случай това не важи: в новите гета на Дортмунд, в северната част на града, българи и румънци живеят в шокиращи условия, се отбелязва в репортажа, излъчен по АРД.

Двамата автори са прекарали шест месеца с търсещите работа бедняци, дошли от Източна Европа. И са видяли не само как живеят тези хора, но и как се отнасят с тях, кой печели на гърба им, кой се страхува от тях.

В Дортмунд - като в Столипиново

За най-обикновен матрак новопристигналите в Дортмунд плащат по 30 евро на седмица. Оттам нататък всеки може да пресметне: ако в жилище от 50 кв. м. са настанени 8 души, и всеки плаща между 150 и 200 евро на месец, наемодателят прибира между 1 200 и 1 600 евро. Докато в нормалния случай наемът за същото това жилище не би надхвърлил 330 евро.

Журналистите Изабел Шаяни и Есат Могул стигат до посредника, който настанява пристигащите в Дортмунд надничари от България и Румъния - местен турчин, собственик на малък магазин. Мъжът обаче отрича, че печели на гърба на българите и румънците и дори се заканва да пусне жалба срещу всеки, който твърди обратното. По думите му - той само помагал на хората.

Чиста случайност ли е обаче, че авторите на репортажа откриват същия човек по-късно в квартал Столипиново, откъдето са повечето пристигащи в Дортмунд българи. На въпрос на репортерката, какво търси в Столипиново, мъжът казва, че е на гости при приятели. А те, макар и у дома, водят същия живот в мизерия и нищета: зарити в боклуци, без санитарни възли. Условията са сходни с тези в Дортмунд. В България ромите са смятани за хора втора категория, се констатира в репортажа.

"Затворете границите!"

Филмът показва и млада туркиня от северните квартали на Дортмунд, които авторите наричат "гето". Тя се възмущава от случващото се в тези квартали и призовава властите да направят нещо. След което добавя, че според нея границите трябва да бъдат затворени.

Градските власти пък очевидно не са докрай наясно с мащабите на проблема, заключават авторите на филма на базата на фактите - от пренаселените 60 дортмундски сгради засега затворени са само три. Пред камерата на АРД отговорничката на общината за социалната политика казва, че останалите жилища не са отдадени под наем незаконно и допълва: "В противен случай да сме ги затворили".

Журналистите се натъкват на безразличие и в Брюксел, където разговарят с еврокомисаря по заетостта, социалната политика и интеграцията Ласло Андор. Неговата позиция: странстващите работници ползват по-малко социални услуги, от което Германия само печели.

Политическият провал е пълен

Още един печеливш от неволята на бедняците-източноевропейци е собственикът на едно от най-големите месопреработвателни предприятия в Германия Клеменс Тьонис. Фабрикантът дава работа на цели колонии българи и румънци, наемани на временни трудови договори и работещи по 15 часа на ден. Те нямат право дори да се разболеят - болните биват изхвърляни на улицата. Репортажът показва млада българка с точно такава съдба, която в крайна сметка е приютена от германско семейство. Фабрикантът отрича всички тези твърдения, но е дочут да дава указания на работниците, че ако журналистите ги питат, трябва да казват, че работното им време е не повече от 8 часа.

"Новите гета на Германия възникват край нас. В случая това е Дортмунд, чиито северни квартали са сипмптом за провала на политиците и обществото в България, Румъния, Германия и в Брюксел", се заключава в репортажа, излъчен във вечерния праймтайм по телевизия АРД.

АГ, АРД, Е. Лилов; Редактор: Б. Михайлова