1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Новите надежди на Македония

Б. Рачева /АГ, ДПА, ФАЦ/26 март 2014

Събитията в Украйна могат да имат един неочакван ефект - ако доведат до по-бързото приемане на Македония в НАТО, както се надяват наблюдателите в Скопие. Още повече, че вече има идея как да се "прескочи" гръцкият отпор.

Снимка: DW/Petr Stojanowski

Независимо от изборите в Гърция и Македония, посредникът на ООН в двустранния спор Матю Нимиц насрочи спешно поредния кръг преговори в Ню Йорк, което за някои коментатори е пряко следствие от развитието на събитията в Украйна. Предположенията в Скопие са, че се цели забързване на процеса на присъединяване на Македония към НАТО, който принципно трябваше да приключи още през 2008, но продължава и до днес заради неотстъпчивостта на гърците по отношение на името на страната - съгласно правилата решението за приемането трябва да бъде взето единодушно от 28-те страни-членки на Алианса.

Междувременно американският конгресмен Адам Кинзингър, който е един 40-имата, внесли преди няколко месеца писмо за ускоряване на приема на Македония в НАТО, се спря на възможността решенията в рамките на Алианса да не се взимат непременно с пълно единодушие: "Мисля, че в НАТО трябва да се проведе дебат по начина на взимане на решения. Неведнъж съм бил разочарован от това, че се случва една-единствена от 28-те страни-членки да блокира дадена възможност за постигането на напредък, включително в сферата на разширяването. А блокадата би могла да се преодолее, ако се приложи принципът 28 минус един - това само би увеличило гъвкавостта на НАТО".

"Става дума за нещо повече от името"

В гръцката неотстъпчивост през това време не се наблюдават никакви изменения. Стелиос Перакис, който е професор по международно право в Атинския университет, казва: "Нашите съседи претендират не само за името. Те искат и признаването на македонско малцинство на гръцка територия. И точно с това искане започват политическите проблеми. В действителност споровете са за нещо много повече от името. Става дума за признаването на независима македонска нация. Гърция не може да приеме това, защото то би довело и до териториални претенции", подчертава Перакис.

Посредникът на ООН Матю Нимиц с двамата преговарящи Адамандиос Василакис и Зоран ЙолевскиСнимка: MIA

Панос Гарганас, издател на вестник "Ергати Алилеги" /"Работническа солидарност/ и член на лявата партия "Антарсия", казва на свой ред, че Гърция трябва да оттегли исканията си името да бъде променено: "Не може една страна да забранява на друга да нарича себе си така, както желае. Жителите на Скопие и без това не биха се нарекли никога северни македонци или нещо подобно. Като акт на добра воля Гърция трябва да приеме наименованието, което те сами са си избрали", категоричен е Гарганас.

В сянката на Александър Велики

В Гърция обаче само той и неговата партия застъпват това становище. Още през 1991 г., когато бившата югославска република Македония стана независима, във вестника на Гарганас тя е наречена "Македония". Тогава - по времето на масови демонстрации под мотото "Македония е гръцка" и крайно нажежена атмосфера, Гарганас и трима негови колеги са обвинени заради позицията си в държавна измяна и изправени пред съда. В крайна сметка присъдата е оправдателна, но случаят недвусмислено показва колко сериозно приема Гърция целия въпрос.

Панос Гарганас съвсем не вижда нещата само в бяло и черно. "Всички нации си създават национални митове, за да докажат древния си произход. Така е и с Македония. Че днешните македонци били наследници на Александър Велики, е национален мит. Само че като отричаш името им, всъщност засилваш същия този национализъм", обобщава журналистът.

Прескочи следващия раздел Повече по темата
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ