„Новите неволи на богатите турци" - под това заглавие вестник „Ди Велт" публикува обширен анализ от Олаф Герземан и Борис Калноки за отраженията, които кризата в Турция дава върху финансовото състояние на най-заможните хора в страната.

През последните месеци супер богатите хора в Турция също преживяват сериозни сътресения, отбелязват авторите на статията и дават два примера. През февруари тази година в списъка на „Форбс" сред 1000-та най-богати хора в света все още са фигурирали седем турски богаташи, докато днес са само двама. А броят на доларовите милиардери в Турция само за шест месеца е спаднал от 36 на 24. По-нататък в статията четем:

„Ерата Ердоган дълго време създаваше много благоприятни условия за богатите да увеличават своите притежания. През 2006, само три години, след като Ердоган стана премиер, в Турция вече имаше 42 000 доларови милионери. А през 2008 година, когато голямата финансова криза породи апокалиптични настроения другаде по света, в Истанбул организираха първия панаир-изложение за милионери.

13 000 турски милионери живеят в чужбина

На пръв поглед и сега нещата вървят добре. Турският банков надзор година след година регистрира все повече милионери. Този растеж продължи и през първото тримесечие на тази година, когато броят на милионерите достигна 145 000. С важното уточнение обаче, че те са милионери в турски лири. Най-заможните хора в Турция държат около половината от парите си в чужда валута, тъй че галопиращата девалвация на лирата набързо превърна мнозина в нови лира-милионери. На международния пазар обаче тяхната покупателна сила намалява."

Тъкмо поради това богатите масово напускат страната, пишат авторите и цитират официална банкова информация, според която близо 13 000 турски милионери живеят в чужбина. Повечето от тях са напуснали Турция през последните две години, твърдят авторите Олаф Герземан и Борис Калноки. По-нататък в статията четем:

„Такова бягство на капитали е познато съпътстващо явление на всяка валутна криза. Често пъти то дори е предвестник на такива кризи. Изнасянето на капитали обикновено започва две години преди началото на същинската криза. Тоест, най-заможните хора очевидно имат нещо като пророчески способности. В същото време напускането на толкова много заможни хора ускорява въртопа, от който те искат да избягат, тъй като хвърлят на пазара своята родна валута и се запасяват със стабилни чуждестранни валути."

Ердоган и "старите пари"

Бягството на капитали от Турция може би се дължи и на още едно обстоятелство: дълбоката подозрителност на Ердоган към „старите пари", пишат авторите и дават примери:

„Според „Форбс", в момента Мурат Юлкер е най-богатият турчин. Династията Юлкер е основана през 1944 година от баща му и принадлежи към традиционна кемалистка финансова аристокрация. Семейство Юлкер печели парите си с производството на сладкарски изделия, а сегашният собственик на холдинга „Йълдъз", 59-годишният Мурат Юлкер, притежава 3,6 милиарда долара. Преди време фамилията имаше дори още повече пари. Но акциите на „Йълдъз" тръгнаха надолу, когато правосъдието започна разследване срещу концерна по подозрение, че е замесен в опита за преврат през юни 2016 година.

По-добри времена е виждал и Мустафа Рахми Коч, почетният президент на едноименния концерн. Дори в по-голяма степен от Юлкер, Коч е типичен пример за кемалистки предприемач. Той има западна ориентация и преди ерата на Ердоган разполагаше с отлични връзки в правителствените среди и сред военните. По време на протестите около парка „Гези" през 2013 година един от хотелите на концерна „Коч" помагаше на демонстрантите. В отговор Ердоган оттегли държавна поръчка, според която „Коч" трябваше да произведе няколко военни кораба. Освен това правителството се опита да разклати монополната позиция на „Коч" в друг сектор и възложи изграждането на една огромна рафинерия на държавната компания СОКАР от Азербайджан. В момента 87-годишният Мустафа Рахми Коч притежава богатство в размер на 1,4 милиарда долара - двойно по-малко, отколкото преди протестите около парка „Гези".

Към „старите пари" принадлежат още неколцина супер богати турци. Например банкерът Хюсню Йозейгин, който притежава 1,8 милиарда долара. Или Ферит Фаик Сахенк с 1,7 милиарда и сестра му Филиз Сахенк, която има 1,6 милиарда. Двамата наследиха от баща си холдинга „Догус"", четем в обширния анализ на „Ди Велт".

Тези богаташи поддържат Ердоган

Авторите добросъвестно изброяват и част от турските богаташи, които поддържат Ердоган и неговата партия: „Например Мустафа Кючюк, известен още като „анадолския тигър". Кючюк е текстилен предприемач, чието богатство се оценява на 1,7 милиарда долара. Също и Нихат Йоздемир и неговият съдружник Сезай Бачаксъз, собственици на концерна „Лимак". Те поддържат чудесни връзки с правителството и участват включително в изграждането на огромното ново летище в Истанбул. (…) Ердоган се ползва с подкрепата и на Тургай Чинер, собственик на футболния клуб „Касъмпаша", който играе мачовете си на стадион „Реджеп Тайип Ердоган", а сред феновете му е и самият турски президент. 1,2 милиарда долара, точно колкото Чинер, притежава и Ахмет Чалък, който по поръка на Ердоган пое няколко медийни компании и редовно получава изгодни държавни поръчки. От 2007 до 2013 година шеф на Управителния съвет на неговия холдинг е Берат Албайрак - зет на Ердоган и настоящ финансов министър на Турция."

В обобщение авторите пишат, че в епохата на Ердоган част от турските милиардери са пострадали, друга част са извлекли ползи. Но през последните месеци и едните, и другите са изгубили част от богатството си.