Трите страни имат воля за стратегическо партньорство в добива на природен газ в източното Средиземноморие. Тя беше официално потвърдена на проведената в края на миналата седмица в Кайро среща на върха от президентите на Египет и Кипър, Абдел Фатах ас Сиси и Никос Анастасиадис, както и от премиера на Гърция Андонис Самарас. Според гръцките медии, Израел също бил готов да се включи в енергийния алианс.

Отдавна се предполага, че край южните кипърски брегове се крият значими залежи от природен газ и петрол. През 2011 година американският концерн "Nоble Energy" направи пробни сондажи и се натъкна на газови находища, чиято експлоатация трябва да започне през 2018 година. След избухването на финансовата криза, Кипър форсира проучванията на земните недра с надеждата, че с приходите от износ на природен газ ще попълни празната държавна хазна. Френският концерн "Total" и консорциумът от италианския "ENI" и южнокорейския "Kogas" получиха концесии за сондажи в кипърски води.

Международни концерни вече добиват природен газ от съседните газови находища в израелски води. Египет също се включва в плановете за експлоатация на нови енергийни ресурси. Все още обаче не е известно, как ще изглежда общата стратегия. В момента се обсъждат четири варианта, казва за ДВ Александрос Лагакос от мозъчния тръст Greeк Energy Forum: "Възможно е изграждането на общ терминал за втечнен газ при Василикос, на южното крайбрежие на Кипър, или пък в Израел. Третата обсъждана възможност е да се използват съществуващите терминали в Египет. Последният вариант предвижда изграждането на източносредиземноморски газопровод, който да свърже Израел и Кипър с разклонение към Гърция. Според Лагакос, колкото повече страни заявят интерес към газ от тези находища, толкова по-привлекателен ще става този проект и за частните инвеститори.

"Изключителните икономически зони"

Последните напрежения с Турция обаче будят загриженост. Все още няма яснота по въпроса за т.нар. "изключителни икономически зони" на участващите в проекта страни от Средиземно море. Съгласно действащото морско право, става дума за широка 200 мили крайбрежна ивица, в която всяка държава има право свободно да използва естествените ресурси. Кипър вече сключи двустранни споразумения с Египет и Израел относно въпросните икономически зони и по този начин прокара граници по морското дъно. Малко вероятно е обаче Кипър да сключи подобно споразумение и с Турция, тъй като Анкара не признава Република Кипър. В отговор на газовите сондажи, турското правителство изпрати един изследователски и няколко бойни кораба в региона. Президентът на Кипър Никос Анастасиадис пък прекъсна преговорите за повторно обединение на острова.

Политическите измерения на енергийния алианс проличаха ясно на срещата на върха в Кайро. Президентът Анастасиадис се опита да успокои духовете, без да назовава конкретно Турция. "Диалогът и сътрудничеството, което изграждаме, не са насочени срещу трета страна. Ние се обединяваме около общи ценности, като спазване на принципите на международното право, мира, стабилността и сигурността в източното Средиземноморие", заяви той. Последва и приемането на обща декларация, в която Египет, Гърция и Кипър се ангажират да започнат преговори за границите на изключителните икономически зони в случай, че това вече не е направено. По този начин Гърция, също за първи път, официално обявява, че ще установи собствена икономическа зона в Егейско и източно Средиземно море, следвайки примера на Кипър.

Египет с ключова роля

Според гръцката държавна телевизия, новият египетски президент Абдел Фатах ас Сиси дълго се колебаел преди да влезе в алианса - заради турските интереси в региона. На пресконференцията след срещата в Кайро обаче той заяви, че новото партньорство се осъществява на базата на общите интереси и трябва да се придържа към принципа за ненамеса във вътрешните работи на чужди държави. В замяна на това, Гърция и Кипър обещаха заедно да се борят срещу "терористичните групи и техните поддръжници в източно Средиземно море", а гръцкият премиер Самарас се ангажира да лобира за интересите на Египет пред Брюксел.

Полагат се усилия Турция също да не остава зад борда. На 29 ноември гръцкият министър на външните работи Евангелос Венизелос ще се срещне в Истанбул с турския си колега Мевлют Чавушоглу. "Турция също ще спечели от новия енергиен съюз, защото по този начин ще възникне един нов пазар", казва Александрос Лагакос за ДВ. Експертът твърди, че и сега Турция принадлежи към най-големите газови пазари в Европа, но страната има още потенциал.

Но и без Турция енергийният съюз в източно Средизимно море ще бъде изграден на широка основа. Министърът на енергетиката на Кипър Гиоргос Лакотрипис обяви, че отскоро се водят консултации с енергийни фирми от Израел и Йордания. На 2 декември пък президентът на Република Кипър ще направи официална визита в Израел.