Лена Щайн пали цигара, преди да отговори на въпроса дали се чувства все още сигурна в Германия. "Не мога да отговоря само с да или не. Нещата са доста сложни", казва студентката от Франкфурт на Майн. А Юлиан-Хаим Зоусан казва, че предпазливостта не е излишна. "В сравнение с другите европейски страни, Германия е една от най-сигурните страни за евреите. Политиците също много внимават да не се допуска надигането на антисемитизъм", изтъква той.

Страхът от ислямски фундаменталисти

Юлиан-Хаим Зоусан живее във Франкфурт на Майн и е равин на една от четирите най-големи еврейски общности в Германия. Еврейската общност във Франкфурт наброява близо 7000 членове, разполага с детска градина, училище, младежки център, спортни дружества. Има и собствено гробище. Еврейските институции се вписват в общия облик на града както всички религии. "Тук ни подкрепят и ни защитават", казва равинът. Въпреки това, особено когато се разхожда със семейството си с кипа на главата, той се оглежда внимателно. Но не от страх толкова от десните екстремисти, колкото от загриженост "заради ислямските фундаменталисти". Кървавият инцидент от Марсилия показа доколко е оправдан подобен страх. Трима нападатели наръгаха с нож учител в едно еврейско училище и крещяха антисемитски лозунги.

"Ние, евреите винаги сме били гонени"

Равинът от Франкфурт се опасява, че млади мюсюлмани също могат да се радикализират в Германия, въпреки че принципно се чувства съпричастен към пришълците. "Изправени сме пред сериозна дилема. От една страна сме призвани да приемем хората, които бягат от войната и терора. Ние, евреите винаги сме били бежанци в нашата история и знаем какво означава това за хората. Но някои от тези хора са израснали с представата, че Израел и евреите са врагове", казва Юлиан-Хаим Зоусан. Той смята, че е задача на обществото да приобщи тези хора към нерадикалното мнозинство в страната.

Така мисли и управителят на еврейската общност в Дармщат Даниел Нойман. "Наш морален дълг е да помогнем на хората, които бягат от войната и терора", казва той. Нойман обаче не изключва опасността покрай бежанската вълна да възникнат проблеми за евреите в Германия и Европа. "Радикалното мислене не може да се избие лесно от главите на хората", посочва той. Още по-голямо е опасението му, че радикалните екстремисти от арабските страни могат да се обединят с местните десни екстремисти. "В миналото вече сме ставали свидетели на подобно нещо. Защото предразсъдъците и омразата към евреите свързват двете групи", казва той.

За по-сигурно без кипа по улиците!

Лена Щайн не смята, че само бежанците представляват опасност за евреите в Германия. "Тези хора са избягали от войната и терора и искат да живеят в мир и спокойствие. Те не искат да бъдат потискани от фундаменталистите", казва 25 -годишната студентка. Лена споделя, че не се чувства несигурна, когато се разхожда по улиците на Франкфурт. "Да не би да ми е изписано на челото, че съм еврейка?!"- възкликва тя. Същото повтаря и Даниел Нойман. "Докато не ни разпознават като евреи, изпитваме само дифузно усещане на тревога, но не и страх", казва той.

Лена Щайн не се опасява от нападения срещу еврейски институции. Те са добре защитени. Въпреки това "не бива да провокираме с нищо", казва тя. Дали евреите трябва да носят кипа на обществени места? "Не. Кипата може да предизвика радикалите да нападнат хората, които носят кипа". Равинът Юлиан-Хаим Зоусан не споделя това мнение. "Ние сме в Германия. Ние сме свободни", казва той и допълва, че носи кипата си и на обществени места, защото тя е част от нормалния градски облик. Също както и забрадката? - "Да, също както забрадката", заключава той.