"Веднъж вече помисленото не може да бъде върнато назад", бе констатирал още през 1962 г. швейцарският писател-драматург Фридрих Дюренмат в пиесата си "Физиците". Това е в сила не само за физиката, а и за всички естествени науки. Има ли експерименти, които учените с чувство за отговорност изобщо не би трябвало да извършват?

Под ключ

Тези дни вирусолозите имат актуален повод да дебатират по въпроса: в лаборатория с особено висока степен на сигурност в Ротердамския университет "Еразъм" под ключ се съхранява вурис-чудовище. Той е резултат от експеримент, за който мнозина казват, че не е трябвало да бъде провеждан.

Вирусологът Рон Фушие е създал заедно с екипа си разновидност на вируса на птичия грип H5N1. Познатият досега вирус е крайно опасен за хората, но не е високозаразен. За разлика от него новосъздаденият вирус е летящ убиец, който се разпространява по въдушно-капков път като най-баналната хрема. Ако може да се вярва на информацията, новият вирус е в състояние да убие 7 от всеки 10 заразени. Това е истински кошмар за всички онези експерти, които от години предупреждават за опасността от пандемия с милиони човешки жертви.

Въпросът е не дали, а кога

И ето, че сега се води спор: трябва ли да се провеждат такива експерименти? И ако да, могат ли да се публикуват резултатите, вкл. от гледна точка на риска мошенически държави или биотерористи да се сдобият с нови оръжия за масово унищожение? - Не, разбира се. Или най-малкото конкретни детайли от експериментите би трябвало да бъдат засекретени.

Колко важно е това проличава от едно тревожно откритие на изследователите: само пет изменения в два гена превръщат вируса в опасен убиец. Всяка една от тези мутации вече е била наблюдавана като индивидуално явление. Т.е. въпросът е не дали, а кога те ще се струпат накуп, за да се появи нов опасен мутант, заплашващ човечеството.

Все още най-голямата биоопасност обаче представлява самата природа. Само който е добре запознат с механизмите й, може да се брани успешно от опасностите, които тя създава.