Тази улица е като извадена от американска детска книжка: от двете й страни са подредени красиви еднофамилни къщи, всяка от тях е с бяла дървена веранда, а отпред - зелена окосена трева, на която играят смеещи се деца. Тук в Диърборн, предградие на Детройт в щата Мичиган, живее и Тагред Алрвадж - заедно с мъжа си е петте си деца.

Преди два месеца семейството е получило разрешение да се пресели в САЩ. Преди това те са живели в бежански лагер в Йордания - в продължение на три години и половина. Семейство Алрвадж е от Сирия, но когато силите за сигурност подпалват къщата им, те побягват към съседната страна. Там с помощта на ООН се опитват да получат виза за САЩ. След безкрайни интервюта пред американските консулски власти в крайна сметка получават разрешение да се преселят в Щатите.

Трудното ново начало

През тази година САЩ ще приемат до 10 000 сирийски бежанци. А през 2017 контингентът ще бъде увеличен с 30% - това бе съобщено в навечерието на срещата на върха за бежанците в Ню Йорк. Как обаче се взима решението кои сирийци могат да се преселят в Америка и кои не?Защо семейство Алрвадж например е получило визи? И защо много други сирийци получават отказ? Вероятно решаваща роля е изиграл фактът, че две от децата на Тагред са инвалиди.

Сгънатата инвалидна количка за едното ѝ дете е подпряна на парапета на верандата. Тагред се е загледала мълчаливо в далечината и очаква съпруга си, който работи в една кланица в града. Междувременно къщата ѝ е изцяло обзаведена. Тагред е получила сериозна помощ от свои сънародници. Например от Надя Коурди, която работи като преводач. Заедно с други съмишленици, Надя решава да помага на доброволни начала на пристигащите в САЩ сирийски бежанци. "Защото самата аз съм сирийка и искам да спестя неприятностите на моите сънародници. Най-трудно е усвояването на езика. Но без английски тук не можеш да направиш нищо", казва Коурди.

Надя съпровожда Тагред до близката джамия, част от Ислямския център в Детройт. Мъжете и жените се молят в отделни помещения. Много от мюсюлманките са напълно забулени. В началото имамът проповядва на арабски и английски, но по-късно молитвата продължава само на арабски. След това помощници от Ислямския център продават пред джамията зеленчукови кюфтенца и сандвичи. "Приходите от продажбите са предназначени за 100-те бежански семейства, които посещават нашата джамия", казва вицепрезидентът на Ислямския център Мансур Шара. Според него, в Детройт и околностите живеят около 100.000 мюсюлмани, повечето от които в предградието Диърборн. "Най-трудно за бежанците е да се адаптират към новата американска култура. В САЩ жените са равнопоставени на мъжете, а ислямът е само една от многото различни религии. Това е ново за тях. Освен това много от тях са преживели ужасни неща в Сирия и в бежанските лагери, които сега трудно могат да преодолеят", казва той.

Мадина Тарик споделя това становище. Тя работи като координатор в организацията ACCESS, която помага на бежанците в Детройт. "Ние уговаряме часове при лекаря, помагаме им при уреждането на документите, провеждаме езикови курсове и организираме всичко, което е необходимо", казва тя. Мадина Тарик е от Пакистан и знае много добре колко е трудна адаптацията в една нова и чужда среда. Според нея, в щата Мичиган живеят 400.000 американци от арабски произход. "Половината от тях са пристиганали като бежанци в САЩ и са останали тук", казва тя. Мнозина от арабите работят в автомобилната индустрия. Централата на концерна "Форд" се намира в Диърборн. През 2008-2009 година финансовата криза засегна тежко щата Мичиган. Благодарение на щедрата помощ от Вашингтон обаче автомобилният бранш оцеля и икономическото положение в щата се подобри значително.

Страхът от бежанците

Въпреки това много от жителите на Диърборн се страхуват, че могат да загубят работните си места. Из града се ширят и опасения, че новата бежанска вълна от Близкия и Среден Изток, може да изостри конкуренцията на трудовия пазар. Някои не гледат с добро око на новопристигналите сирийски бежанци. Хората тук се опасяват, че новодошлите само ще използват и без това слабата социална и здравна система. Някои пък намекват, че сирийците били терористи и цитират ксенофобските лозунги на Доналд Тръмп.

На верандата на Таргет Алрвадж човек веднага усеща колко абсурдни са подобни твърдения. Тя гали нежно малката си дъщеря. Разказва, че изпитва носталгия по родината и роднините си, които все още живеят в бежански лагер в Йордания. На въпроса дали иска някой ден да се завърне в Сирия отговаря: "Сирия е най-красивата страна на света. Никоя страна не може да те посрещне с "добре дошъл" по-хубаво от родината", казва Таргет и бърше сълзите от очите си.