Индийският премиер Нарендра Моди има ясни представи как да въведе в 21-ия век втората по численост страна в света. Той има намарение да разширява деловите връзки с чуждестранни партньори, да насърчава инвестициите и радикално да модернизира страната. Дали ще успее, ще проличи на следващите избори, най-вече от вота на младото поколение индийци, което отчаяно търси работа в една страна, нуждаеща се от осезаемо подобряване на жизнения стандарт. Индия е и страна, която желае да упражнява значително по-силно влияние, особено в региона на Азия. С други думи, Нарендра Моди не може да си позволи неуспех. Той просто е принуден да бъде прагматик.

Руският президент Путин пък се стреми да възстанови предишното влияние на страната си на международната сцена. И вътрешнополитически той е изправен пред предизвикателства. След анексията на Крим и подкрепата за руските сепаратисти в Източна Украйна, Западът наложи на Москва санкции, които тежко засегнаха страната. Рублата се обезцени, бизнесът е задушен, а важните за страната приходи от петрол и земен газ се топят поради падането на цените им на световния пазар.

Общи интереси

Националистическите нагласи на Путин няма да му позволят да премине в отстъпление, подобно нещо няма да му позволят и неговите националистически настроени избиратели. Затова той е принуден активно да търси нови партньори и съюзници. Първо в Китай, а сега и в Индия. Срещата на върха в Делхи показа, че двете страни имат много общи интереси. Западът години наред отхвърляше индуисткия националист Нарендра Моди, заради предполагамото му участие в религиозно мотивирани насилия в родния му щат Гуярат през 2002 г. Нещо повече, Моди гледа с недоверие на доминираните от Запада големи международни организации и медии. Той отхвърля и доминацията на западните културни влияния над света.

63-годишният Моди добре си спомня охладняването на отношенията между Индия и САЩ по времето на Студената война, поради това, че САЩ поддържаше тесни контакти със заклетия враг на Индия - Пакистан. Още по онова време Индия установи близки отношения със Съветския Съюз, открито симпатизираше на комунистическите цели на тази страна и купуваше огромни количества съветски оръжия.

Когато впоследствие и Русия започна да проявява по-голям интерес към Пакистан, двустранните отношения между Делхи и Москва временно охладняха. Сегашното им активизиране идеално се вписва в концепцията на Моди: той иска да се възползва от дипломатическите си отношения с всички страни, /освен, може би с Пакистан/ за да извлече максимални ползи за своята вътрешнополитическа програма за модернизиране на страната.

Еднакъв опит по отношение на Запада

Путин също знае какво е да си пренебрегван от Запада. Вече на два пъти той и Моди разговаряха на четири очи по време на срещите на върха на страните от БРИКС в Бразилия и на Г-20 в Австралия. Според индийски източници, двамата намерили общ език. Те преследват и еднакви цели: искат да създават трайни и взаимноизгодни икономически отношения без политически подтекст.

Общността на интересите е очевидна. Индия изпитва почти неутолим енергиен глад. Тъй като планираните ядрени сделки между Индия и САЩ тъчат на място, Путин реши да се възползва от този шанс. През следващите 20 години Русия ще изгради общо 12 ядрени реактора в южната част на Индия. Освен това страната се нуждае от петрол, газ и въглища. След прекратяването на "Южен поток", това е една идеална възможност за Русия да доставя евтин втечнен газ на Индия.

Русия възнамерява също да инвестира в индийската инфраструктура и да увеличи търговията с диаманти. Военното сътрудничество се очаква да бъде съсредоточено върху разработването на нови бойни и транспортни самолети. Двустранният търговски баланс между Индия и Русия, който възлиза на 10 милиарда щатски долара годишно, е само малка част от търговския обем между Русия и Китай. Моди обаче има нужда от повече търговия, за да постигне целите си.

Взаимна дипломатическа подкрепа

На този фон не е никак изненадващо, че Моди и Путин смятат да обвържат по-тясно двете страни през идното десетилетие. За Путин, Индия е алтернативна възможност, която му позволява да намали зависимостта на Русия от западните пазари. Прагматикът Моди, на свой ред, иска да поддържа бизнес-контакти както с Русия, така и със Запада, за да може да извлече ползи и от двете места. Включително и поради това Индия беше категорично против налагането на санкции срещу Русия. В замяна на това Путин подкрепя териториалните претенции на Индия към оспорваната част от Кашмир.

Всичко това едва ли открива добри перспективи пред посещението на президента Барак Обама в Индия през идния месец. Западът би трябвало да бъде нащрек: защото съживената връзка между Делхи и Москва би могла да създаде "съдбовна общност на бедните и отхвърлените", а това може да окаже значително по-решаващо въздействие над т.нар. "азиатски век", отколкото предполагат мнозина.