Никола Саркози постигна целта си. Франция завива надясно. Мнозинството гласува за кандидат , който се застъпва за либерален икономически курс , макар и с националистични тенденции , за съкращаване на гигантския административен апарат и за силно ограничаване на притока на имигранти. Със силни думи Саркози успя да привлече част от електората на десния екстремист Жан-Мари льо Пен. Той отново изведе десницата на предно място в една страна , която с оглед на най-високата безработица в еврозоната , рекордните държавни дългове и вялия износ , в мнозинството си не се довери на прокламираните от левицата разрешения. На големия телевизионен дуел между “ Сего “ и “ Сарко”, както биваха наричани във Франция двамата президентски кандидати, Саркози се открои като хладнокръвен, пресметлив политически професионалист , като човек на цифрите и фактите в съпоставка с една динамично-емционална съперничка , която не остави впечатлението , че разполага с конкретни предложения за разрешаване на главните проблеми.

Но какво може да се очаква от Саркози от европейска и преди всичко от германска гледна точка?Със сигурност не може да се очаква че той ще излезе с точно толкова конкретни предложения за разрешаване на европейските политически проблеми. В предизборната кампания на Саркози , както също и на Сеголен Роаял Европейският съюз не играеше почти никаква роля и ако изобщо то ставаше дума , то единствено за подкрепа от Европейския съюз за разрешаване на проблемите на Франция , но не и обратното.

Властолюбивият и неподатлив на съвети Саркози , който винаги с удоволствие залага на националната карта , ще бъде за Германия труден събеседник. В предизборната борба той на няколко път се изрази за Германия по начин , който е неприемлив. Многократно той натякна на германците за престъпленията от втората световна война подчертаваше , че за Франция нямало повод да се обвинява , че е извършила геноцид.

Този враждебен към Германия тон бе съпровождан от патриотично-героични изявления-една удивително ретроградна трансформация у един политик , който обяви ,че щял да въведе Франция в нова ера. Остава надеждата , че много от казаното е било само опортюнистичен предизборен вой и че най-късно през юни идната година когато Франция поеме ротационното председателство на Европейския съюз новият президент ще осъзнае ролята си в Европа.В своята първа реч след изборната победа Саркози заяви че бил убеден европеец. Остава да докаже това.