Който познава теолога Йозеф Рацингер, знае, че не може да очаква реформаторски подем по време на понтификата му. При него няма да бъде постигнато сближаването с протестантската църква, на което се надяват протестантите. До обща екуменическа вечерня няма да се стигне скоро. По отношение на целибата и ролята на жената в църквата Бенедикт XVI няма да отстъпи и на милиметър от традиционното учение. Това означава, че проблемите на църквата ще останат нерешени. Онова, което папата умее добре, са точните анализи на времето, в което живеем. Това той доказа и при сегашното си посещение. В проповеди и в университетската си лекция папата зае ясна позиция по отношение на проблемите на днешното време.

Основната тема, на която неколкократно се спря, беше отношението между вярата и разума. Според Бенедикт разумът и вярата в Бога не са непримиримо противоречие. Вярата, казва той, е дълбоко разумна. Чисто научните обяснения на света, според които човекът е случаен продукт на еволюцията, за него са недопустими. Тъкмо защото вярата и религията са според него неделими, Бенедикт отправи критика към западния свят. Секуларизираните общества се държат арогантно и безтактно към религиозните култури, гласеше неговият упрек. Това ги прави неспособни за диалог. Папата очевидно имаше предвид “борбата между културите” и конфронтацията на западния свят спрямо ислямския свят.

Що се отнася до исляма обаче, Бенедикт направи конкретни изявления. В разговор с германския федерален президент Хорст Кьолер той настоя за засилване на диалога с мюсюлманите в Германия и за по-добра интеграция. Папата осъди насилието като средство за разпространяване на вярата и отхъврли всякакъв вид насилие в името на вярата. Според него не може да има свещена война, джихад, именно защото вярата е отговорна пред разума, тя трябва да бъде отворена към диалог с друговярващите и секуларизирания свят.

Различните религиозни предтави на християнството и исляма са според Бенедикт основна пречка за диалога между религиите. Едно от посланията му тези дни е да се поставят нови акценти в диалога с исляма. Централно място трябва да има дебатът за представите на двете религии за Бога, тъй като всяка от тях претендира да проповядва единствената истина.

Иначе обиколката на папата в родината му беше, както се очакваше, триумфална. Бавария е най-католическа от всички федерални провинции, естествено беше въодушевлението, с което папата беше посрещнат тук. Баварските католици му благодариха за дълбоката му привързаност към родния край. Бенедикт беше приет навсякъде много ентусиазирано и сърдечно, самият той бе видимо доволен от това. През първия ден от посещението му папата изглеждаше по-скоро сдържан, в следващите дни обаче все повече даваше израз на задоволството и радостта си. Стотици хиляди хора го приветстваха, папата се ръкуваше, целуваше децата и много се усмихваше. Бенедикт XVI явно се харесва на хората. Той се държи скромно и за разлика от предшественика си, не морализаторства. Това със задоволство забелязват не само католиците.