1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Мутации: могат ли оздравелите и ваксинираните да се заразят?

21 януари 2021

Могат ли оздравелите и ваксинираните да се заразят с нови щамове на коронавируса? Особено голяма тревога предизвиква една мутация, появила се в Бразилия.

Снимка: Imago/NIAID-RML

Дълго време не се правеха детайлни анализи за това с кой точно щам на коронавирус са се заразили болните от Ковид-19. Чрез интензивно секвениране някои страни успяха да установят коя мутация в момента върлува на техните територии. Затова и днес говорим за британски щам и южноафрикански щам. Съответните страни обаче нямат никаква вина за мутациите. Просто те първи са провели секвениране и са установили преди другите наличието на въпросния щам.

Чрез секвенирането разбрахме, че през декември първо във Великобритания, а след това и в Дания започна да се разпространява вариантът B.1.1.7, който е с около 70 процента по-заразен. Междувременно той достигна и други държави, включително Германия.

По-заразен, но не по-смъртоносен?

Мутациите не са нещо нетипично за вирусите. Средно на месец има по два нови варианта. В напълно дешифрирания вариант на британския вирус обаче са идентифицирани вече 17 генетични промени, което изумява дори вирусолозите. Причината за бързото разпространение може да бъде малка промяна в част от спайк протеина на повърхността на вируса. Заради нея мутиралият вирус може да се размножава, да се предава и да избягва имунната система по-добре от оригиналния коронавирус.

Бързото разпространение обаче не означава, че британският вариант води до по-тежки случаи на Ковид-19 или до по-висока смъртност. Засега подобни доказателства няма. Мутацията не оказва влияние на хода на заболяването. Бързото разпространение обаче може да доведе до колапс на претоварените здравни системи в някои страни. На много места вече липсват болнични легла, уреди за обдишване, места за интензивно лечение и персонал.

Мутация, открита в Бразилия, буди безпокойство

Вариантът B.1.351, който се разпространява в Южна Африка от миналия август, е подобен на британския. Той е отговорен за бързото нарастване на броя на случаите в Южна Африка. Освен N501Y, той носи и други мутации в областта на спайк протеина, включително мутация, наречена E484K, която има отрицателно влияние върху изграждането на антителата и неутрализирането на вируса.

Безпокойство буди и вариант P.1 със 17 мутации, който наскоро беше идентифициран в Бразилия. Вариантът носи мутацията N501Y, открита в британския и южноафриканския вариант, и мутацията E484K, която досега е била открита само в южноафриканския вариант. Мутацията за първи път е установена в град Манаус, столица на щата Амазонас, където миналата година две трети от населението са се заразили с коронавирус. Това би трябвало да е довело до известно ниво на масов имунитет, но въпреки това броят на заразените там отново започна да нараства. 

Това може да означава, че имунният отговор на организма не е достатъчен при онези, които са се възстановили след инфекция с SARS-CoV-2, а и сред ваксинираните. Новият вариант Р.1 успява да го избегне. В случай на такова "имунно изпллъзване" някои антитела вече не могат да се свържат и да неутрализират вируса. С други думи: тези, които са се възстановили, и тези, които са били ваксинирани, също могат да се заразят.

Трябва ли ваксините да бъдат адаптирани към новите мутации?

Колкото по-интензивно се секвенират случаите на коронавирус, толкова повече мутации ще бъдат открити в близко бъдеще. Досега не е окончателно проучено дали и кобко ефективни са иРНК ваксините срещу новите мутации. Ако част от отличителните белези, които са важни за разпознаването на вируса, се променят, антителата, образувани от тялото, може да са по-малко способни да го разпознават и неутрализират. Защитата след ваксинация тогава става по-неефективна.

Към момента ваксините на BioNTech/Pfizer и Moderna осигуряват защита срещу британския вариант на вируса B.1.1.7. По-нататъшни проучвания трябва да покажат до каква степен съществуващите ваксини могат да се справят и с другите известни мутации. Ако в даден момент вирусът е мутирал толкова силно, че имунният отговор, предизвикан от ваксинацията, вече не може да го неутрализира, ваксината ще трябва да бъде адаптирана. Това не е толкова трудно, тъй като генетичният код, заложен във ваксината, може да бъде променен за няколко седмици. Тестването и пускането в производство обаче отнема повече време.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ