Точно когато се изкачва по стълбата към автобусната спирка 49-годишният журналист усеща остра болка в бедрото: по-късно, вече пристигнал в българската редакция на ББС, където работи, той забелязва кърваво петно на панталона си. Четира дена по-късно Марков е мъртъв.

Убийството му има характерния почерк на българската тайна служба. До смъртта си Марков е един от най-острите критици на комунистическия режим в България. Именно от неговото убийство тръгва и станалата вече пословична мълва за “българския чадър”. Ето че сега българският журналист Христов Христов заявява, че знае кой е убиецът на Марков.

Франческо Джулино напуска Лондон още през септември 1978, малко след убийството. По онова време в Англия нямало други български агенти. Христов е убеден, че този човек е все още жив. Джулино, датчанин от италиански произход, бил арестуван в началото на 70-те години в България заради трафик на дрога. В затвора той бил завербуван от българската Държавна сигурност, тайната служба, и получил кодовото име “Пикадили”. Той пътувал след това из Европа, представяйки се за търговец на стари мебели, докато получава задачата да “неутрализира” Марков.

В книгата си, озаглавена “Убийте “Скитник”, младият автор е обработил огромен материал, за да стигне до извода, че голяма част от известната история е просто мит. Така например той пише, че Марков е бил убит с мини-пистолет с формата и размерите на химикалка, с който била изстреляна отровната капсула.

При извършената подробна аутопсия патолозите откриват само едно малко зрънце в крака на Марков. От отрова нямало никакви следи повече. Предполага се, че е бил използван рицин. Христов казва, че е имало и други опити за ликвидирането на българския дисидент, например през пролетта на същата 1978 в Мюнхен.

Проверката, извършена от Христо Христов в архивите на българската Държавна сигурност, опровергава тезата, че “службите” нямали нищо общо със смъртта на Марков. “Не е вярно” – казва Христов; според него имало е дори специално нареждане на Политбюро за неутрализирането “с всички средства” на писателя-дисидент. Сега неговите усилия са насочени към получаване на достъп до всички съответни документи.