Стара ковачница в двора на музея в град Шверин. В малкото помещение са се скупчили мъже, жени и деца. Огънят пламти в камината, а пред нея е застанал ковачът Ролф Ото и загрява олово, от което могат да се леят фигурки. Те по-късно се тълкуват като предсказание за Новата година. Гезине Крьонерт е етноложка. Винаги около Нова година тя е в музея и предсказва бъдещето. Седнала е в кресло в средата на помещението и разглежда малка олвна фигура. Никлас слуша със затаен дъх.

"Тук виждам малка птича глава с остър клюн. Това означава, че ти понякога искаш да бъде твоето на всяка цена и ако не се получи се разгневяваш", казва гадателката, която даже има и готов съвет за малкия си слушател.

Как възниква новогодишният обичай?

Паул Янсен наскоро публкува книга по темата. Според него най-старите поверия датират от времето на древните гърци и римляните. В средните векове този вид ясновдство е бил много разпространен и то не само на един определен ден. Ясновидството тогава се е смятало и за ерес, за която се отивало на кладата.

"По-късно, през 18-ти век е било много разпространено да се гадае чрез леене на олово кой ще е бъдещият съпруг или следващият любовник", разказва още експертът Янсен.