Седмица след изборите преговорите за съставяне на правителство са едва в началото си. Поне за пред публиката Но, бъдете сигурни, задкулисните разговори, кроежи и изчисления са в разгара си. Уравнението е сложно, решението - трудно. Защото не се изчерпва с достигането на аритметическия сбор от >120 гласа в Народното събрание.

"Ние сме задали формулата за стабилността"

Да се анализира ситуацията е малко като да се гледа отстрани игра на покер, участниците в която непрекъснато блъфират и крият карти под масата. А и не е ясно кой сменя тестетата, бърка и раздава картите. В тази ситуация ми се струва интересно да приложим формулата, предложена от най-мълчаливия край масата, за когото даже всички твърдят, че е изключен от играта - ДПС.

„Сега е много важно в България да има стабилност и сигурност. Ние сме задали формулата за стабилността: ценностно мнозинство на база сходства на програми“, каза поредният формален лидер на Движението.

В тази формула има две ясни и една скрита величина. Да започнем от програмите, защото е най-лесно. В програмите на повечето партии (включително на първите две) сходствата са доста повече от различията. Повечето от различията пък изглеждат преодолими, стига да има съвпадение на ценности.

За да имаме база за сравнение при ценностите пък, да видим какво има предвид авторът на формулата. Ако се съди по други негови (и не само) изявления, първостепенна и неотменима ценност е евроатлантическата принадлежност на страната. В такъв случай списъкът на ценностите в съвсем обобщен вид би трябвало да изглежда така: върховенство на закона (и равенство на всички пред него); ефективно разделение на властите; правова държава (със съответните институции, които работят в обществен интерес, като прилагат закона еднакво и неутрално спрямо всеки); гарантиране на правата и основните свободи; отворена, конкурентна икономика и разумна финансова политика (чиито конкретни параметри са описани в Договора и законодателството на ЕС). Лидерът на ДПС е напълно прав - тези ценности в най-голяма степен могат да гарантират политическа стабилност, социална сигурност и икономически просперитет. Ако обаче се прилагат ефективно (а не само на думи) и в неотделимата им цялост (а не избирателно). Дали такова мнозинство е изобщо възможно?

Третата, скритата величина, която трябва да имаме предвид, може да се формулира така: „Какво ще кажат хората?“ (по света и у нас). Тази величина не винаги е непреодолима пречка. Защото въпросното (ценностно) мнозинство може да е публично обявено, но може и да не е...

Вариант 1: Голяма коалиция

Сега да приложим тази формула към съществуващите варианти, като започнем пак от най-лесния - т.нар. „голяма коалиция“ между двете първи партии. Наистина, различията в програмите им не са малко, но едва ли са непреодолими (особено ако БСП „замрази“ популистките дивотии и спре да развява толкова явно руското знаме). Отношението им към изредените ценности поне на думи е еднакво положително (а на дело е еднакво „гъвкаво“).

Но колкото и, както твърдят мнозина, на двете страни да им се иска, засега коалицията изглежда малко вероятна, защото очевидно е крайно неприемлива за собствените им избиратели. А пък да се скрие е почти невъзможно.

Вариант 2: Патриотични игри

Най-често споменаваният вариант е коалиция между най-голямата партия и т.нар. „патриоти“. Дори да оставим настрана някои икономически безумия от програмата на патриотите, на които те много държат, достатъчно е да си спомним само патриотичните им игри от последно време, за да видим ценностните препятствия пред тази коалиция. Да попречиш силово на пълноправни български граждани да гласуват, като блокираш границата, блъскаш и влачиш бабичка (а после обясняваш, че била „много нагла“, понеже си знаела правата), да изискваш да нямат право да гласуват хора, които не могат да пишат на кирилица, е все едно да скъсаш пред всички конституцията, да я заплюеш и да я хвърлиш на боклука. Не че на другата партия в потенциалната коалиция ѝ пука много-много за тия ценности - не случайно от нея не се чува нито дума по въпроса. Кой знае обаче още какви изстъпления ще ѝ се наложи да преглъща в бъдеще. А и „какво ще кажат хората“? Защото за разлика от предишното правителство, „патриотите“ вече няма как да бъдат заобикаляни. И вече няма как да бъдат прикривани компромисите и дори самата коалиция.

Тъй че лидерът на ДПС пак е много прав - влизането в „ценностно мнозинство“ с „крайния национализъм, ксенофобията и популизма", „отричащи фундаментални принципи не само на европейския, но и на общочовешкия ценностен модел“, изглежда крайно проблематично.

Вариант 3: Олигархични игри

Разбира се, „тайната“ цел на лидера на ДПС е да представи и пробута собствената си партия като по-приемлив партньор. Трябва да се признае, че той има някои основания. В програмно отношение, и да има някакви различия, те са само козметични. Що се отнася до ценностите, на декларативно ниво ДПС е направо „отличник“, а на практическо неведнаж се е оказвало опора при ключови за членството в ЕС и НАТО решения и преграда пред законодателните безумия на икономическия популизъм. Достатъчно е да си спомним как преди три години Движението бе единствената партия, противопоставила се на абсурдния и противоконституционен мораториум върху продажбата на земеделска земя на чужденци.

Тук обаче започват проблемите. Защото отношението на ДПС към ценностите е крайно избирателно. Движението има големи „заслуги“ за превръщането на върховенството на закона, разделението на властите и правовата държава във фасадна декорация. Има „заслуги” и за превземането и употребата на институциите за нуждите на олигархичните игри, за възхода на политическата корупция и падението на медийната свобода.

Разбира се, в това отношение ДПС не е самотно - всички партии в новия парламент са на практика в една или друга степен съучастници в сътворението или поддържането на този модел и нямат никакво намерение да се заемат с разбиването му. Тъй че тази „ценностна“ особеност на Движението не е никакъв проблем за тях. (Това се видя много ясно в миналия парламент, когато всички заедно „опраскаха“ конституционната промяна).

Голямото неудобство се състои в масовото, крайно негативно обществено отношение към ДПС, което прави откритото му участие в управлението почти невъзможно. Затова и всички се кълнат, че при никакви обстоятелства не биха направили (и дори не биха говорили за) коалиция с Движението. Което обаче не означава, че партньорството не е възможно - просто не бива да се огласява. Още повече, че материята (да кажем, реформата в съдебната власт и борбата срещу корупцията) е доста хлъзгава и непонятна за широката публика, а олигархичните игри са тихи и подмолни - за разлика от патриотичните. На този вариант някои му викат „правителство на малцинството“, което си е пак мнозинство, но не много ценностно.

Изводите

Понеже привързаността на всички налични в новия парламент партии към ценностите е доста повърхностна и много зависи от моментния им интерес, мнозинство, основано на изредените в началото ценности в идеалния им вид и цялост, не е възможно. Затова пък са възможни различни варианти на явни или скрити мнозинства за сметка на ценностите. Шансовете на вариант 1 клонят към нула. Тези на вариант 2 са малко повече. Вариант 3 като че ли изглежда най-перспективен. Следете залозите.