Носталгията често ни обзема особено в мрачните зимни дни. Спомените за времето, когато всичко е било много по-хубаво от сега. Когато сме имали свободно време и сме прекарвали часове, разхождайки се навън с приятели - без грижи и притеснения. Спомените за идеалното минало.

Носталгията може да бъде и групова - например, спомените за годините преди 1989 година. Много българи свързват този период, да речем, с хранителни продукти, които вече са изчезнали от пазара, или със зимните и летни отпуски, които преди всеки е могъл да си позволи.

Доброто старо време

Но защо ни налягат подобни мисли? Какъв е смисълът на може би изкривените спомени за миналото? Според психолозите копнежът по нещо определено се отличава от носталгията по съдържащата се в нея сантиментална нотка. За разлика от обикновените спомени, носталгията е емоционална, интензивна и изпълнена с живот. Тя е сантиментален блян по хора, случки, места или предмети от миналото. Но нека оставим дефинициите.

Преди три години психолозите Тим Вилдшаут, Константине Седикидес и Клей Роутлидж от университета в Саутхемптън публикуват в "Издание за социална психология на личността“ редица данни от изследвания, посветени на носталгията. Резултатите от тестове със студенти и други доброволни участници показват, че носталгията е чувство, което изпитват преди всичко тъжните и самотните хора. Те по-често са податливи на сантименталните чувства. Хората със стабилно психическо състояние много по-рядко се отдават на подобни мисли.

Две различни Аз

Според психолозите носталгията е своего рода предпазен механизъм за нашето душевно състояние. При страдащите от лека и средна форма на депресия умерена доза носталгия може да повиши настроението. При страдащите от тежка депресия обаче тя не е за предпочитане. Юта Йорман от университета в Маями казва, че щастливите спомени от миналото натъжават депресираните още повече. Очевидно тези хора не могат да свържат сегашното си Аз с по-щастливото Аз от миналото. Те започват да правят сравнения, а това влошава състоянието им.